Вие сте тук

Юлиана Николова: Би било твърде интересно да се установи как финансовите корекции са разпределени по бенефициенти: публични органи и предприятия

сряда, 22 Юни, 2016 - 12:34

Във връзка с публикуваното съобщение от пресслужбата на Министерски съвет заключения от анализ на дирекция „Централно координационно звено“ за управление на средствата от ЕС в Министерския съвет, потърсихме за коментар директора на фондация „Център за модернизиране на политики” Юлиана Николова. Ето нейното мнение.

Този коментар започвам с уговорката, че се основава на съобщението на страницата на Министерски съвет, а не на самия доклад за финансовите корекции, изготвен от дирекция „Централно координационно звено“ в Администрацията на Министерски съвет, който към момента не е публично достъпен. Правя уговорката, че от текста би могло да се заключи, че става дума само за оперативните програми, финансирани от европейските структурни и кохезионен фондове, т.е., че то не се отнася най-малко за Програмата за развитие на селските райони. 

Това, което се казва в съобщението е, че бенефициентите на проектите с приключили процедури по възстановяване на средствата от ЕС, са платили 466 млн. лева повече собствени средства, от средствата, за които са се договорили  да получат с управляващите органи на оперативните програми, т.е. това са непризнатите им разходи. Тези средства, ако са били установени до края на 2013 г. биха могли да бъдат преразпределени и изразходвани по други проекти. Всичко след това е загубено за България, както и тези неправомерни разходи установени от ЕК.  Би било твърде интересно да се установи как финансовите корекции са разпределени по бенефициенти: публични органи и предприятия. Защото тези пари следва да се платят от бенефициента.

По отношение на  общините министерствата и други публични органи това означава от всички нас.

Осигуряването на безлихвени заеми за общините не решава въпроса за плащането. По-обезпокоително е, ако се окаже, че по-голяма част от средствата са резултат от нередовни процедури по обществени поръчки, защото законът предвижда за по-големите проекти документацията предварително да се проверява от съответните компетентни органи. И обикновено тези органи дават указания, в някои случаи върху промените, които са направили корекции, други  служители постановяват да се наложат финансови корекции. Уверена съм, че няма служител издал положително становище за редовност на процедурата и документацията, да е бил санкциониран по какъвто и да е начин, ако върху същата тази процедура и документация  друг служител в същия Управляващ орган е предложил, а органът е наложил финансова корекция. И това са високо платени служители, някои от които може и да взимат колкото зам.-министър. Т.е. всички ние плащаме двойно.

И докато за общините има предвиден механизъм за безлихвени заеми, не е такъв случаят за предприятията и организациите с нестопанска цел. Те трябва да се оправят сами или да пускат кепенците. И тук бедните „частници“ няма  на кого да разчитат, процедурата по обжалване в съда на решение за възстановяване на определена вече получена сума или непризнати разходи се почти един програмен период.

По отношение на загубените от държавата пари следва да се отбележи, че според доклада досега няма финансови корекции, наложени от ЕК (защото сме си налагали сами), но България е загубила немалка сума, от неспазването на така нареченото правило N+3. За това, че такива загуби има, съдим по скромна бележка под черта на отчета за изпълнение на Оперативните програми към 31.12.2015 г., публикуван на www.eufunds.bg „Бюджетите на ОПОС, ОПТП, ОПАК, ПРСР и ОПРСР са намалени със стойността на загубите за 2013 и 2014 г.“. Предполага се, че последната актуалната справка от страницата МФ отразява и загубите за 2015 г. Бих искала да мога да кажа колко точно са загубите, но данните в МФ и Информационната система за управление и наблюдение (ИСУН)  и  публикуваните отчети на www.eufunds.bg се разминават, във всеки случай са повече от парите, дадени от държавния бюджет за  Северозападния регион.

 

Портал ЕВРОПА е готов да публикува всяка гледна точка по темата.

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.