Вие сте тук

Мир и единство в Европа

петък, 9 Май, 2014 - 11:25

Денят на Европа е посветен на мира и единството в Европа. На тази дата отбелязваме годишнината от историческата Декларация на Шуман. В своя реч през 1950 г. в Париж Робер Шуман (френският външен министър по това време) споделя своята идея за нова форма на политическо сътрудничество в Европа, която ще направи войната между европейските народи немислима.

Неговата идея е да се създаде европейска институция, която да обедини и управлява производството на въглища и стомана. Само година по-късно е подписан договорът за създаване на подобна институция. Предложението на Шуман се счита за началото на това, което днес наричаме Европейски съюз.

Днес ще ви представим основоположниците на Обединена Европа. Лидерите, вдъхновили създаването на Европейския съюз, в който живеем днес. От борци в съпротивата до адвокати, основоположниците са били група от различни хора с еднакви идеали: мирна, обединена и просперираща Европа.

Конрад Аденауер

Първият канцлер на Федерална република Германия, който е начело на новосъздадената държава от 1949 до 1963 г., променя облика на следвоенна Германия и историята на Европа повече от който и да било друг.

Крайъгълен камък на външната политика на Аденауер е помирението с Франция. Заедно с президента на Франция Шарл дьо Гол е достигната повратна точка – през 1963 г. някогашните непримирими врагове Германия и Франция подписват договор за дружба, който представлява един от жалоните по пътя на европейската интеграция.

Йозеф Бех

Йозеф Бех е люксембургски политик, който подпомага създаването на Европейската общност за въглища и стомана в началото на 50-те години на XX век и е водещ архитект на европейската интеграция в края на този период.

Именно съвместен меморандум на страните от Бенелюкс води до свикването на конференцията в Месина през юни 1955 г., която проправя пътя за Европейската икономическа общност

 

Йохан Вилем Байен

Международният банкер, бизнесмен и политик Йохан Вилем Байен е нидерландец, който със своя „план Байен“ вдъхва нов живот на процеса на европейска интеграция в средата на 50-те години на ХХ век.

Байен е един от по-малко известните членове на групата бащи основатели на ЕС. Хората, които са го познавали, са се възхищавали на неговия чар, ориентация в международните дела и лекота на общуване.

 

Уинстън Чърчил

Уинстън Чърчил, бивш армейски офицер, военен кореспондент и министър-председател на Великобритания (1940-1945 г. и 1951-1955 г.), е един от първите, които призовават за създаването на Съединени европейски щати. След Втората световна война той е убеден, че само обединена Европа може да гарантира мира. Целта му е да се премахнат завинаги злини като национализма и подпалването на войни.

 

 

Алчиде де Гаспери

От 1945 до 1953 г. като министър-председател на Италия Алчиде де Гаспери определя съдбата на страната си през годините след войната.

Алчиде де Гаспери отново и отново подпомага инициативи, насочени към обединяването на Западна Европа, като работи по прилагането на плана „Маршал“ и създава тесни икономически връзки с другите европейски страни, и особено с Франция.

 

 

Валтер Халщайн

Валтер Халщайн е първият председател на Европейската комисия от 1958 до 1967 г., ангажиран европеец и решителен поддръжник на европейската интеграция.

Като председател на Европейската комисия Халщайн работи за бързо създаване на Общия пазар. Енергичният му ентусиазъм и способността му да убеждава съдействат за каузата на европейската интеграция дори и след като вече не е на ръководния си пост. По време на неговия мандат интеграцията постига значителен напредък.

 

Сико Мансхолт

Сико Мансхолт е фермер, участник в нидерландската съпротива по време на Втората световна война, национален политик и първият европейски комисар по въпросите на земеделието. Идеите на Мансхолт поставят основите на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз – една от най-важните политики след неговото основаване.

Изпитал ужасите на недостига на храна, преживени от родината му в края на Втората световна война, Мансхолт е убеден, че Европа трябва да може сама да задоволява нуждите си от храна и че на всички трябва да се гарантира стабилно снабдяване с храни на достъпни цени.

 

Жан Моне

Френският политически и икономически съветник Жан Моне се посвещава на каузата на европейската интеграция. Той е вдъхновител на плана „Шуман“, който предвижда сливането на европейската тежка промишленост.

Моне е от района Коняк във Франция. След като на 16-годишна възраст напуска училище, той пътува по света като търговец на коняк, а по-късно и като банкер. По време на двете световни войни Моне заема високи постове, свързани с координирането на промишленото производство във Франция и Великобритания.

 

Робер Шуман

Държавникът Робер Шуман, адвокат и министър на външните работи на Франция между 1948 и 1952 г., е смятан за един от бащите основатели на европейското единство.

В сътрудничество с Жан Моне той съставя плана „Шуман“, придобил широка известност, който е оповестен на 9 май 1950 г. – датата, която днес се смята за рожден ден на Европейския съюз. Той предлага съвместен контрол върху производството на въглища и стомана – най-важните суровини за военната промишленост. Основната идея е, че този, който не притежава контрол върху производството на въглища и стомана, няма да може да води война.

Пол-Анри Спаак

Европейски държавник – дългата политическа кариера на белгиеца Пол-Анри Спаак напълно оправдава това определение.

Спаак играе водеща роля при определянето на съдържанието на Договора от Рим. На конференцията в Месина през 1955 г. шестте участващи правителства го определят за председател на работния комитет, подготвил Договора.

 

 

Алтиеро Спинели

Италианският политик Алтиеро Спинели е един от основателите на Европейския съюз. Той е водещата личност зад предложението на Европейския парламент за договор за федерален Европейски съюз – т. нар план „Спинели“. Той е приет през 1984 г. от парламента с преобладаващо мнозинство и допринася за укрепването на Договорите за ЕС през 80-те и 90-те години на ХХ век.

 

 

 

 

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.