Вие сте тук

Три нови възможности за финансово подпомагане чрез програмата на ЕИБ за финансиране на университетските изследвания (EIBURS)

четвъртък, 19 Юни, 2014 - 10:37
Тема: 

В Официалния вестник на ЕС от 18 юни 2014 е публикувана покана за предложения, с която Институтът на Европейската инвестиционна банка предлага три нови възможности за финансово подпомагане чрез програмата на ЕИБ за финансиране на университетските изследвания (EIBURS) в рамките на Програмата за знания.

Институтът на Европейската инвестиционна банка осъществява по-голямата част от институционалните си отношения с университетите чрез своята програма за знания, която се състои от три отделни програми:

EIBURS – Програма на ЕИБ за финансиране на университетски изследвания,

STAREBEI (Изследователски стажове на ЕИБ), програма за финансиране на млади изследователи, работещи по съвместни проекти на университети и ЕИБ, и

Университетска мрежа на ЕИБ – механизъм за сътрудничество с университетски мрежи, чиито характеристики са от особено значение за подпомагане целите на Групата на ЕИБ.

EIBURS осигурява безвъзмездна помощ за университетски изследователски центрове, които работят по научни теми и области от особен интерес за банката. На конкурсни начала, ЕИБ предоставя средства в размер до 100 000 евро годишно, за срок от 3 години, на заинтересованите университетски катедри или на научноизследователски центрове, асоциирани към университети в Европейския съюз, в страни — кандидати за членство или в страни, които са потенциални кандидати за присъединяване, които имат признати постижения в области, избрани от ЕИБ. По този начин те получават възможност да задълбочат дейността си в тези области. Одобрението на дадено предложение предполага различни резултати (изследователска дейност, провеждане на курсове и семинари, изграждане на мрежи, разгласяване на резултатите и др.), които се уреждат чрез договор с банката.

През академичната 2014/2015 г. програмата EIBURS избра три нови насоки в научните изследвания:

Икономически анализ на инвестициите в енергийна ефективност (EE)

Повишаването на енергийната ефективност (EE) на една икономика е най-непосредственият начин за постигане на целите в областта на енергетиката и околната среда, в т.ч. и сигурността на енергийните доставки. Сегашните обеми инвестиции обаче изглеждат несъстоятелни от икономическа гледна точка. По-ясна представа за икономическите аспекти на ЕЕ би могла да определи посоката за разработване на потенциала за инвестиции в ЕЕ в дадена икономика.

Очакванията са центърът за университетски изследвания, който ще бъде подпомогнат по линия на EIBURS, да разработи изследователска програма за изграждане на базисна рамка за анализ на социалното въздействие от инвестициите в енергийна ефективност и да я приложи при анализа за рентабилност на различни видове инвестиции (в т.ч. инвестиции в нови активи и в модернизацията на съществуващи такива). Анализът следва да разгледа неикономическите пречки пред ЕЕ (напр. неравномерно разпределяне на ползите, неяснота за ефекта от ЕЕ в съвкупността от мерки и организационни провали), както и решения за тяхното преодоляване. Разработката следва да засегне също така и нуждата от намеса на публичните органи, мащабите на тази намеса и поуките от различни политики за подобряване на ЕЕ. По-конкретно следва да бъде разгледана ползата от политиката за улесняване на достъпа до финансови средства или разработването на специални финансови инструменти в подкрепа на инвестициите в ЕЕ.

Проектът може да предвижда допълнителни дейности, които университетският център има готовност да извърши с получената по програмата подкрепа за изследвания, в т.ч.:

Провеждане на курсове и семинари

Създаване на бази данни

Проучвания

Демографски промени в ЕС, най-старите възрастни и нуждата от новаторски модели за по-ефективни грижи за хората в напреднала възраст

Демографските промени ще бъдат едно от главните предизвикателства в ЕС през идните десетилетия. В някои европейски страни бързо увеличаващото се съотношение на зависимост на хората в напреднала възраст означава, че до 2050 г. само двама души ще заработват средства за всеки пенсионер. От друга страна, съсловието на хората в най-напреднала възраст (над 80-годишните) ще нараства несъразмерно. Предвижданията са това увеличение да стане реалност до 2030 г., когато се очаква да настъпи най-рязкото застаряване на населението.

Икономическото бреме от застаряващото население се отразява на обществото в две насоки: задъхваща се пенсионна система и растящи разходи за здравеопазване. Според анализите, демографските процеси ще доведат до увеличаване на публичните разходи за здравеопазване средно с близо 2 % от БВП в повечето държави — членки на ЕС през периода 2007—2060 г.

Предвид това, по-ефективните и рентабилни дългосрочни грижи за хората в напреднала възраст се превърнаха в основна тема в ЕС и другаде. Подпомаганият по линия на EIBURS университетски център следва да създаде изследователска програма, чиято цел е анализ на традиционни и на новаторски подходи за справяне с този въпрос. Задълбочените изследвания би трябвало да са посветени на следните представляващи интерес теми по отношение на застаряващото население:

Бюджетни средства за здравеопазване в различни държави членки на ЕС през следващите две десетилетия, необходими за посрещане нуждите на застаряващото население, и по-конкретно на съсловието на хората в най-напреднала възраст

Стратегически подход и готовност на страните в ЕС да посрещнат потребностите от инфраструктура и човешки ресурси

Организационни модели (в т.ч. участие на частния сектор) и технологии с цел предоставяне на услуги с нарастващо значение

Потенциални разходи и финансови инструменти за създаване/поддръжка на инфраструктурата за предоставяне на грижи

Стратегии за внедряване и масовизиране на успешни модели за здравни грижи в бъдеще

Очакваните дейности и резултати включват:

Качествени и количествени изследвания (в т.ч. проучвания, анкети, научни публикации и др.)

Доклади, задълбочени политически анализи и модели за прогнозиране на финансовите потребности

Провеждане на семинари и информационни прояви

Създаване на бази данни

Отражение на микрофинансирането върху финансовото и социалното приобщаване в Европа

Финансовото и социалното приобщаване е важна тема в политическия дневен ред на Европа и една от целите в стратегията „2020“ на Европейския съюз. Многообразието от микрофинансови решения – микрокредитиране, микроспестявания, микрозастраховане и др. – обикновено се възприема като средство за повишаване на жизненото равнище, за ограничаване на уязвимостта и за икономическо овластяване.

В Европа микрофинансирането е също така и важен фактор за преодоляване на разминаването между традиционния финансов сектор, който често се въздържа да обслужва физически лица/дребни предприемачи, смятани за по-рискови и непривлекателни от делова гледна точка, и регионалните/националните органи за социална политика, които са склонни да оказват подкрепа на групи в неравностойно положение, но са без ясна стратегия за стимулиране на приобщаването. В крайна сметка, микрофинансирането може да бъде разглеждано като дейност с потенциал за положителен ефект върху приобщаващото финансиране и важно средство за провеждане на политика от страна на отговорните за нея лица.

Сред примерите за схеми за микрофинансиране в ЕС са създадения през 2010 г. Европейски механизъм за микрофинансиране „Прогрес“ и микрофинансовия компонент на обявената през 2013 г. програма за заетост и социални иновации (EaSI).

От подкрепения по линия на EIBURS университетски изследователски център се очаква да изпълнява изследователска програма, която да е посветена на следните главни теми, като залага предимно на европейския опит:

По какъв начин финансовото приобщаване би могло да повлияе на социалното приобщаване и обратно? По какъв начин може да бъде остойностено количествено и измерено въздействието на микрофинансирането върху финансовото и социалното приобщаване на микроикономическо и макроикономическо равнище (напр. отражение на микрофинансирането върху стопанската дейност и преодоляването на безработицата)?

Какви са връзките между стойността на микрокредитиране, достъпния кредит и финансовото/социалното приобщаване?

Как стойността на кредита влияе върху търсенето и предлагането на микрокредити, по-конкрето микрокредити за уязвими групи кредитополучатели?

Какъв е относителният дял на различни микрофинансови продукти от рода на кредити, спестявания и застраховки по отношение на финансовото и социалното приобщаване?

По какво се различават микрокредитите за стопански субекти от тези за физически лица, от гледна точка на отражението върху финансовото и социалното приобщаване?

Доколко има разлики в степента на финансово и социално изключване на регионално/национално равнище в ЕС? Доколко то зависи от степента на развитие на съответните финансови пазари въобще и от микрофинансовите пазари в частност?

Географският обхват на предложенията следва да е предимно насочен към 28-те държави членки. Бихме насърчили кандидатите да си сътрудничат с други университети и изследователски центрове с експертен опит в областта на приобщаващото финансиране в общ план, и по-конкретно, в микрофинансирането.

Проектът може да предвижда допълнителни дейности, които университетският център има готовност да извърши с получената по програмата подкрепа за изследвания, в т.ч.:

Провеждане на курсове и семинари

Създаване на бази данни

Проучвания

Предложенията трябва да са на английски или френски език, а крайният срок за представяне на предложенията е 30 септември 2014 г. Предложения, представени след тази дата, няма да бъдат разглеждани. Предложенията да се изпращат на адрес:

Електронно копие

events.eibinstitute@eib.org

За допълнителна информация относно процеса на подбор по EIBURS и другите програми и механизми, моля, посетете: http://institute.eib.org/

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.