Вие сте тук

ЕЦБ публикува Доклад за конвергенцията 2016

Дата на публикуване: 
вторник, 7 Юни, 2016 - 15:17
Тема: 

В никоя от седемте разглеждани държави, включително и България,  правната рамка не е в пълно съответствие с всички изисквания за приемането на еврото. Все така са налице несъответствия по отношение на независимостта на централните банки, по-специално институционалната и финансовата независимост, както и персоналната независимост.

Днес Европейската централна банка (ЕЦБ) публикува Доклад за конвергенцията 2016, (PDF) в който са разгледани България, Чешката република, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция. Той е посветен на това дали в тези държави е постигнато високо равнище на устойчива конвергенция (икономическа конвергенция) и в него се оценява съответствието с нормативните изисквания, които националните централни банки трябва да изпълнят, за да станат неделима част от Евросистемата (правна конвергенция). При оценката на устойчивостта на конвергенцията в доклада се взема предвид рамката на ЕС за засилено икономическо управление (напр. Пактът за стабилност и растеж, процедурата при макроикономически дисбаланси).

Икономическа конвергенция

Разликите между държавите по отношение на инфлацията са намалели съществено, което свидетелства за отбелязан напоследък напредък в конвергенцията. През 12-месечния референтен период от май 2015 г. до април 2016 г. инфлацията в ЕС беше много ниска, главно поради значителното поевтиняване на петрола. Това намери отражение в референтната стойност от 0,7% по критерия за ценова стабилност, който през референтния период беше изпълнен от шест от седемте държави. В перспектива, макар че се очаква инфлацията да се повишава леко през следващите години, в няколко от държавите – обект на прегледа на резултатите няма опасения по отношение на устойчивостта на конвергенцията на инфлацията в дългосрочен план.

Забелязва се и известно подобрение по отношение на критерия за публичните финанси. През 2015 г. шест от разглежданите държави отчитат съотношение на бюджетния дефицит към БВП под референтната стойност от 3%. Изключение прави Хърватия, която все още е обект на процедура при прекомерен дефицит. В това отношение се наблюдава разлика спрямо 2013 г., когато Чешката република и Полша също бяха обект на такава процедура. Що се отнася до дълга на сектор Държавно управление, Хърватия и Унгария са единствените държави със съотношение над референтната стойност от 60%. В Хърватия коефициентът на дълга се е увеличил спрямо 2013 г., а в Унгария леко е намалял.

Никоя от разглежданите държави не участва във валутния механизъм (ERM II). В Швеция, Унгария, Полша и Румъния обменният курс се характеризира със сравнително висока колебливост през двегодишния референтен период.

Що се отнася до конвергенцията на дългосрочните лихвени проценти, и седемте разглеждани държави отчитат дългосрочни лихвени проценти под референтната стойност от 4%, какъвто беше случаят и в доклада за 2014 г. Дългосрочните лихвени проценти бяха най-ниски в Чешката република и Швеция.

Изпълнението на количествените критерии за конвергенция в конкретен момент само по себе си не представлява гаранция за гладко включване в икономическия и паричен съюз. Държавите, които приемат еврото, трябва да бъдат в състояние да докажат устойчивостта на процесите на конвергенция в тях. За тази цел от много от разглежданите държави се изискват трайни корекции на политиките. По-специално, подобрените резултати по критериите за публичните финанси трябва да бъдат осигурени в по-дългосрочен план. Необходимо е да са налице адекватни бюджетни и макропруденциални политики, за да се предотврати натрупването на дисбаланси, както и подходяща рамка за надзор над финансовите институции. Структурните реформи следва да бъдат насочени към установяването на стабилни институции и икономическо управление, като по този начин се създадат условия, наред с всичко останало, за ефективно използване на капитала и работната сила и за гъвкавост на трудовия пазар и пазара на стоки и услуги.

Правна конвергенция

В никоя от седемте разглеждани държави правната рамка не е в пълно съответствие с всички изисквания за приемането на еврото. Все така са налице несъответствия по отношение на независимостта на централните банки, по-специално институционалната и финансовата независимост, както и персоналната независимост. Освен това във всички разгледани държави освен Хърватия са налице несъответствия по отношение на забраната за парично финансиране и по отношение на правната интеграция на съответните централни банки в Евросистемата.

Доклад за конвергенцията 2016 (PDF)

Преглед на България

България

През април 2016 г. 12-месечният среден темп на ХИПЦ инфлация в България бе -1,0%, т.е. доста под референтната стойност от 0,7% по критерия за ценова стабилност. През последните десет години този темп се колебаеше в относително широк диапазон от -1,7% до 12,6%, като средно за периода беше висок и възлизаше на 3,6%. Гледайки в перспектива, съществуват опасения за дългосрочната устойчивост на конвергенцията по отношение на инфлацията в България. Възможно е процесът на догонване да доведе до положителен диференциал на инфлацията спрямо тази в еврозоната. За да се избегне възникването на прекомерен ценови натиск и на макроикономически дисбаланси, процесът на догонване трябва да бъде подкрепен с подходяща политика.

През 2015 г. дефицитът и дългът на сектор „държавно управление“ в България отговаряха на маастрихтските критерии. От 2012 г. насам България подлежи на мерките по предпазния лост, залегнали в Пакта за стабилност и растеж. През 2014 г. дефицитът превиши референтната стойност от 3% от БВП. Европейската комисия обаче оцени свръхдефицита като извънреден и временен, което не налага откриването на процедура при прекомерен дефицит. Икономическата прогноза на Европейската комисия от пролетта на 2016 г. показва риск от известно отклонение от плана за корекции за постигане на средносрочната цел както през 2016 г., така и през 2017 г. При това в дългосрочен план България е изправена пред средно големи рискове за фискалната устойчивост, отчасти поради очакваното нарастване на свързаните със застаряването на населението разходи за медицинско обслужване и дългосрочни здравни грижи. Допълнителни реформи в тези области и по- нататъшен напредък към постигането на средносрочната цел в съответствие с изискванията на мерките по предпазния лост са от ключово значение за гарантирането на стабилни публични финанси в средно- и дългосрочен хоризонт.

През двегодишния период от 19 май 2014 г. до 18 май 2016 г. българският лев не участваше във ВМ ІІ, но валутният му курс беше фиксиран към еврото на равнище 1,95583 лева за 1 евро в рамките на паричен съвет. През последното десетилетие състоянието на текущата и капиталовата сметка на платежния баланс на България се подобри, макар че нетните чуждестранни пасиви на страната остават значителни.

През референтния период от май 2015 г. до април 2016 г. дългосрочният лихвен процент в България бе средно 2,5%, оставайки под референтната стойност от 4,0% по критерия за конвергенция на лихвените проценти. Дългосрочният лихвен процент в България се понижаваше от 2009 г. насам, като 12-месечният среден лихвен процент спадна от над 7% до под 3%.

Създаването на среда, благоприятстваща устойчивата конвергенция на България, изисква ориентирана към стабилност икономическа политика и широкообхватни структурни реформи. Що се отнася до макроикономическите дисбаланси, Европейската комисия избра България за задълбочен преглед в своя „Доклад за механизма за предупреждение за 2016 г.“ и заключението е, че в страната съществуват прекомерни макроикономически дисбаланси. България би имала полза от широкообхватни структурни реформи за подобряване на институционалната и бизнес среда. За да се запази финансовата стабилност, от ключово значение е властите да завършат прегледа на качеството на активите и стрес тестовете във финансовия сектор и допълнително да усъвършенстват надзорните практики.

Българското законодателство не съответства на всички изисквания за независимост на централната банка, на забраната за парично финансиране и правна интеграция в Евросистемата. България е държава – членка на ЕС с дерогация, и следователно трябва да спазва всички изисквания за привеждането на законодателството си в съответствие съгласно член 131 от Договора.