Вие сте тук

ЕП подкрепи идеята новият генерален секретар на ООН да бъде жена от Източна Европа

четвъртък, 7 Юли, 2016 - 17:02

На последното за сезона заседание на Европейския парламент през юли, с голямо мнозинство бе гласуван докладът на Андрей Ковачев (ЕНП/ГЕРБ) с препоръките на ЕП до Съвета относно 71-та сесия на Общото събрание на ООН. През декември 2015 Андрей Ковачев бе избран за постоянен докладчик на ЕП по доклада, представян всяка година до Съвета при изготвяне на препоръките с приоритетите на ЕС пред ОС на ООН. Това се казва в прессъобщение на ЕНП.

По време на изказването, на което присъства Върховният представител по въпросите на външните работи Федерика Могерини, евродепутатът застъпи позицията, че ЕС трябва да настоява новият генерален секретар на ООН да бъде жена и да бъде от Източна Европа. Тази позиция е залегнала и в доклада, където се призовава за нужда от реформа на Съвета за сигурност на ООН, на базата на широк консенсус, за да отговаря по-точно на съвременните реалности и за да се осигури ефективната му работа срещу заплахите за международния мир и сигурн ост. Г-н Ковачев отхвърли обвиненията на крайнодесни депутати, че е било искано от Великобритания или Франция да се откажат от местата си в Съвета за сигурност на ООН в полза на ЕС и уточни, че докладът призовава да има допълнително място и за ЕС в дългосрочен план.

Евродепутатът заяви още, че "подновеният доклад дава възможност всяка година да се чува гласът на Европейския парламент пред Общото събрание на ООН във времена, в които Европа се намира в нова ситуация, характеризирана от нови рискове за сигурността  - финансова криза, климатични промени, конвенционални войни, замразени конфликти, нарастваща заплаха от хибридни войни, терористични атаки и невиждана от десетилетия миграционна вълна. Всичко това води до все по-голямо размиване на границите между вътрешна и външна сигурност и създава комплексна среда в която стана ясно, че никоя държава не може да се справи сама с тези проблеми. И че има необходимост Европа да поеме по-голяма отговорност за справянето с тях, като тази отговорност се комбинира с глобални решения и глобална дипломация."

Докладът е фокусиран върху осем приоритета. Според Ковачев, отправните точки, на които ООН трябва да обърне особено внимание са: световния мир и сигурност, борбата с тероризма, разоръжаването, миграционната криза и проблемите, свързани с нея, човешките права, демокрацията и върховенството на закона, устойчивото развитие и измененията в климата, както и реформата в Съвета за сигурност на ООН. По-конкретно са засегнати начините за решаване на конфликтите в Близкия изток и Северна Африка, Сирия, Либия, Йемен, Западна Сахара, като се призовава за зачитането на международно установените граници и териториалната цялост на източноевропейските държави и държавите от Южен Кавказ, вкл. Грузия, Молдова и Украйна.

Държавите-членки на Общото събрание са призовани да обединят усилията си за прекратяване на наемането и придвижването на бойци за терористични организации, борба с пропагандата през социални медии, по-строг контрол срещу трафика на хора чрез навременен и ефективен обмен на разузнавателна информация. Докладът поставя приоритет върху прилагане на решенията взети по време на Конференцията за измененията в климата в Париж,  да работят за постигане на целите за устойчиво развитие и Програмата за устойчиво развитие 2030.

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.