Вие сте тук

Програмата на триото Естония-България-Австрия с фокус върху сигурността и икономиката

сряда, 14 Септември, 2016 - 10:37

Програмата на триото председателства на Съвета на ЕС в периода юли 2017 – декември 2018 ще отразява реални и изпълними приоритети на държавите- партньори Естония, България и Австрия. Съгласие за това бе постигнато на срещата на Триото и Генералния секретариат на Съвета на ЕС, в която за първи път участва Австрия, след като Великобритания се оттегли от ротационните председателства на Съюза. Срещата се състоя в гр.Талин, Естония. В българската делегация, водена от посланик Любомир Иванов, директор на Националния център по подготовката и провеждането на Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 година, участваха представители на Министерски съвет и Министерство на външните работи. Toва съобщи официалната страница на Председателството ни - http://www.eu2018bg.bg/

Естония, България и Австрия се информираха взаимно за хода на подготовката си. Нашата делегация подчерта силната ангажираност с председателството на българското правителство и информира участниците в срещата за промяната в координационния механизъм, предложена от премиера Борисов с цел активно включване на всички институции в подготовката.

Участниците бяха единодушни, че програмата на триото ще стъпва върху стратегическите приоритети на ЕС, като отражение върху акцентите ще имат както оттеглянето на Великобритания от ЕС, така и дебатът за бъдещето на Съюза. Те се съгласиха с позицията на българската страна, че е необходимо да се предвидят механизми за гъвкавост и адекватна реакция на политическата динамика в контекста на вътрешните и външните предизвикателства за ЕС.

Триото и Генералният секретариат ще изготвят кратък, фокусиран програмен документ, стана ясно в рамките на дискусията. Работата по програмата в следващите месеци ще отразява споделеното разбиране, че сред важните теми за триото са сигурността и различните й аспекти (включително тероризмът, охраната на границите, отношенията на ЕС със съседите, Източното партньорство) и мерките за стимулиране на икономиката (осигуряване на растеж, заетост, завършване на Единния пазар и на Цифровия единен пазар). Процесът на съгласуване ще продължи във Виена и в рамките на институциите на ЕС, като първият проект на програма на триото, съгласуван с Генералния секретариат на Съвета, ще бъде готов през декември. Ще се проведат консултации и обсъждане на документа с Европейската комисия и Европейския парламент, както и с гражданското общество и анализаторските центрове в трите държави. Програмата ще бъде финализирана през юни 2017, след консултации и със следващото трио (Румъния, Финландия, Хърватия).

В рамките на срещата бяха обсъдени и възможностите за сътрудничество с Генералния секретариат на Съвета по отношение на обученията за екипите на председателствата. Секретариатът предлага богата гама от безплатни обучения за председателите и заместник-председателите на работни групи, които България, Естония и Австрия ще използват. Установена беше и възможност за сътрудничество при оценката на подготовката на екипите чрез вътрешния за европейските институции Център за оценка на персонала.

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.