Вие сте тук

Застъпнички за язидското малцинство в Ирак получиха наградата „Сахаров“ на ЕП

вторник, 13 Декември, 2016 - 15:58

Наградата „Сахаров“ на ЕП за свобода на мисълта бе връчена на 13 декември на Надя Мурад и Ламия Ажи Башар - две млади жени от язидското малцинство в Ирак, избягали от робство и разказали на света за зверствата спрямо язидите, извършвани от ИДИЛ. „Повече от 3 500 жени и деца са държани в плен като робини от ИДИЛ. Всеки ден те умират по хиляда пъти“, заяви Ламия Ажи Башар при получаването на наградата в Страсбург.

„Гласът на безгласните“

„Бях продадена четири пъти от ИДИЛ като робиня“, заяви 18-годишната Ламия Ажи Башар в емоционална реч в пленарната зала на ЕП. Тя разказа за ужасяващата си съдба и за тежките рани, получени при избухването на мина по време на бягството й. Инцидентът довежда до смъртта на приятелка от детските й години и на друго момиче, които също като нея са били жертви на изнасилвания.

„Ние успяхме да избягаме, но преди да се доберем до безопасно място, моята приятелка Катрин настъпи мина, тя експлодира и последното нещо, което чух, бяха нейните предсмъртни писъци - най-ужасното нещо, което съм чувала през живота си“.

„Вярвам, че мога да бъда гласът на жертвите. Наградата „Сахаров“ ми дава много сили и затова съм решила да стана глас на безгласните“, заяви Ламия.

Защитете язидското малцинство, призовават лауреатките

„ИДИЛ и екстремистите дойдоха на 3 август 2014 г., за да заличат язидите, и ни дадоха една алтернатива: да приемем исляма или да умрем“, заяви 23-годишната Надя Мурад пред Европейския парламент, припомняйки си деня, в който е била отвлечена, за да бъде секс робиня, а по-голямата част от нейното семейство е било избито.

„Няма съмнение, че ИДИЛ извършиха геноцид. Той се състоеше не само в убийствата, но и в систематичното поробване на жените и отвличането на децата. Днес общността, към която принадлежа, е разрушена под тежестта на геноцида“, каза Надя и призова за преследване на международно ниво на извършителите на престъпленията.

„Половината милион язиди в Ирак са последните членове на тази общност в Близкия Изток“, посочи Надя Мурад. Тя призова за изграждането на зони в Ирак, където язидите и други малцинства да могат да намерят подслон в безопасност, или за приемането на язидите от европейските страни. „Ние гледаме на Европа като на символ на хуманност и Европа потвърждава това днес. Европа трябва да остане модел за света и модел за съвместното съществуване на народи и култури“, каза тя.

Дългът на Европа

Председателят на Европейския парламент Мартин Шулц изрази възхищението си към борбата на двете млади жени: „Те са станали жертви на неописуеми зверства,  преживели са пленничество и са избягали. Те са преодолели страха и болката и накрая са намерили подслон тук в Европа. И двете, Надя Мурад и Ламия, се борят за онези, които са изоставени, срещу безнаказаността и за справедливост“.

Той каза, че Международния наказателен съд в Хага трябва да разследва престъпленията, извършени от т.нар. „Ислямска държава“, и напомни, че Европа има дълг да защитава преследваните: „Ние, демократичните общности, живеещи в проспериращите части на света, понякога отказваме да дадем на тези хора закрила. Това е повод за срам. Това е непоносимо.“

Шулц също така приветства другите финалисти за наградата „Сахаров“ за 2016 г. - турският журналист Джан Дюндар и борецът за правата на кримските татари Мустафа Джемилев, които също присъстваха на церемонията. Той отново призова саудитските власти да освободят незабавно от затвора миналогодишния носител на наградата Раиф Бадауи.

Изявленията на Надя Мурад и Ламия Ажи Башар бяха посрещнати с овации и ставане на крака от депутатите. Председателят на ЕП представи също така по-малкия брат на Ламия, който вчера се е събрал отново с нея, след като е прекарал 18 месеца в бежански лагер.

За Надя Мурад и Ламия Башар

Надя Мурад Баси Таха и Ламия Ажи Башар са от селцето Кочо в близост до гр. Синджар, северен Ирак. През август 2014 г. бойци на „Ислямска държава“ нахлуват в селцето, населявано от язиди (езиди) - малка общност със свои традиции и вярвания. Терористите избиват всички мъже и отвличат младите жени, сред които са Надя, Ламия и техните сестри, с цел да ги ползват като секс робини.

Надя Мурад успява да се отскубне от ръцете на „Ислямска държава“ през ноември 2014 г., Ламия Башар - през април 2016 г. Сега двете жени живеят в Германия и водят кампании за привличане на вниманието към съдбата на язидите и зверствата, извършвани срещу тях от ИДИЛ.

Наградата „Сахаров“

Наградата „Сахаров“ е учредена през 1988 г., за да почете усилията на личности и организации, борещи се за права на човека и за основните свободи. Нейното финансово измерение е в размер на 50 000 евро.

Миналата година наградата бе присъдена на блогъра от Саудитска Арабия Раиф Бадауи. Той продължава да излежава присъда заради възприети като богохулни послания на неговия уебсайт, създаден, за да насърчава социално-политическия и религиозния диалог в страната.

Гледайте записа на церемонията на нашия уебсайт и проследете дебата в социалните медии с хаштаг #SakharovPrize и #наградаСахаров. Повече за наградата „Сахаров“ за 2016 г. можете да научите на нашата тематична страница  

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.