Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Даден е старт на „Образование България 2030″
петък, 17 Април, 2015 - 11:08
Секция:
В четвъртък, 16 април 2015 г., заместник-председателят на Европейската комисия Юрки Катайнен, отговарящ за работните места, растежа, инвестициите и конкурентоспособността, евродепутатът Ева Паунова, вицепремиерите Ивайло Калфин и Томислав Дончев и кметът на София Йорданка Фандъкова дадоха официален старт на инициативата „Образование България 2030″ (ОБ2030). Събитието се състоя в Ректората на Софийския университет.
Евродепутатът Ева Паунова коментира, че през следващи две-три десетилетия работоспособното население в България ще намалее с една-трета, а в същото време вече над 10 години от училище излизат над 40% функционално неграмотни ученици. „Бъдещето ни в момента е предрешено - над половината от работоспособните жители на страната не са адекватни за нуждите на работодателите. Критично важно е максимално много организации и хора да приемат и разберат тази реалност и обединено да работят за нейната промяна."
Юрки Катайнен заяви, че сред основните предпоставки за повишаване на качеството на образованието в България са качеството на обучение на учителите, ангажираността на родителите в учебния процес, както и ролята на университети като центрове за иновации. „Грешно е да мислим, че качеството на образованието е свързано с прекалено големи финансови инвестиции. Една от най-успешните образователни системи – финландската, далеч не харчи толкова много пари за образование, колкото други страни в Европа."
Теодора Върбанова от Майкрософт България сподели, че ОБ2030 е една от малкото инициативи в България, която има дългосрочна стратегия за действие, което гарантира успешното постигане на нейните основни приоритети. В дискусията участие взеха още заместник-министърът на образованието и науката Ваня Кастрева и председателят на Комисията по образованието и науката в 43-ото Народно събрание Милена Дамянова.
Към ОБ2030 се приобщиха над 40 организации от публичния сектор, международни и български компании, университети, медии и НПО, сред които Фондация" Заедно в час", HP България, МОН, Майкрософт, Уницеф, БНТ, Пловдивският университет, сп. Мениджър, Нестле, сп. Форбс, БНР София, БАИТ, Самсунг и др. ОБ2030 е отворена за всички обществено-отговорни личности и организации с ангажимент към подобряването на образованието, икономиката и качеството на живот в България.
Повече информация за визията на ОБ2030 и пълен списък на приобщените към нея организации можете да намерите тук: http://evapaunova.eu/?page_id=2770. Допълнителни новини за инициативата може да научавате във Фейсбук и Туитър.
"Образование България 2030" (ОБ2030) е неформално обединение от активни организации и личности, всяка от които допринася чрез своята дейност за качествена промяна в образованието. Визията на ОБ2030 е до 2030 г. българското образование да осигурява равен достъп до възможности за развитие и обучение в крак с 21 век за младите хора в България. Инициатори на ОБ2030 са български политици от различни политически семейства с опит в Европейския парламент – евродепутатите Ева Паунова, Георги Пирински, Филиз Хюсменова, Светослав Малинов и заместник-министър председателите Ивайло Калфин и Томислав Дончев, както и Владко Панайотов и Емил Стоянов.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
