Вие сте тук

Цената на едно председателство

понеделник, 18 Юли, 2016 - 14:47

Напоследък сред темите в отношенията България – ЕС се промъкна и Българското председателството на ЕС, което ще се случи през втората половина на 2018 година.

Организацията на това особено важно за нас, а и за Европа събитие, се контролира и координира от вицепремиера Меглена Кунева.

Пет тематични работни групи ще извършват началната подготовка за българското председателство – „Административен капацитет“, „Инфраструктура, логистика и сигурност“, „Комуникационна стратегия и културна програма“, „Финансиране и обществени поръчки“ и „Приоритети и програма на председателството“.

Сред големите предизвикателства пред планирането на Българското председателство са разходите, които правителството трябва да заложи в бюджета. В публичното пространство се говори за сума около и над 60 милиона евро. В едно от заседанията на МС министър-председателя Борисов изразява тревогата си, че за самата организация ще има нужда от „поне 35-40 бронирани автомобила трябват. Ние имаме сигурно пет-шест.

От Портал ЕВРОПА решихме да проверим колко е струвало на държавните бюджети организирането на предишните председателства, както и на настоящето Латвийско председателство, като изпратихме запитване за логистиката и администрирането на събитията до отговорните институции.

Днес получихме отговорите на Литва, която председателстваше ЕС през втората половина на 2013. Тук ще представим най-интересните данни, които ни предоставиха от Министерството на външните работи на Литва.

Първоначално планираните разходи за организиране на председателството са 61.98 милиона евро. В крайна сметка се правят някои икономии и цялата организация струва на Литва 49,8 милиона евро.

За институционалната част на подготовката на Председателството научихме следното:

Министерство на външните работи на Литва е била водещата институция при организацията на Председателството. В сътрудничество с останалите министерства и парламента, както и с представителството на ЕС, Министерството е изготвило програмата на Председателството на ЕС, включително и приоритетите на Председателството.

Около 60 служители на Министерство на външните работи са били пряко ангажирани с планирането и организирането на събитията, както и с комуникационните дейности, свързани с тях.

Общо около 70 институции са били ангажирани с дейности, свързани с Председателството – всички министерства, второстепенни институции, парламентът, кабинетът на Президента, кабинетът на министър председателя и други.

Срещите и събитията, свързани с Председателството са организирани в четири категории:

  • Срещи на високо равнище
  • Срещи на експертно ниво
  • Парламентарни заседания
  • Събития, организирани от социално-икономическите партньори.

На въпроса дали и колко бронирани автомобили са използвани за осигуряване на сигурността на министър председателите и министрите от държавите членки на ЕС от Външното министерство на Литва не отговарят с конкретни цифри.

Става ясно, че за организация на Председателството министерството е привлякло много спонсори и партньори. Един от тях е предоставил коли за обезпечаването на срещите на високо равнище на Председателството.

За целите на Председателството са били произведени вратовръзки, шалове, зарядни устройства, художествени произведения на литовски автори, специални литовски сребърни монети, рефлекторни, универсални зарядни за мобилни телефони, сирене със сливи, вълнени ръкавици, тетрадки и химикалки.

Други интересни числа за Литовското председателство на ЕС:

184 дни е траяло Литовското председателство на ЕС.

39 заседания на Съвета на ЕС, водени от литовски министри.

1800 журналисти са отразявали срещите на високо равнище във Вилнюс.

920 съобщения за пресата са били произведени, или средно по 5 съобщения дневно.  

Оригиналните въпроси и отговори на английски език

Who was the lead institution in the organisation process? Who was the lead institution in the process of definition of the Presidency priorities?

The Ministry of Foreign Affairs of the Republic of Lithuania was the leading institution, which coordinated the organizational process of the Presidency. In cooperation with other ministries and the Permanent Representation to the EU, the ministry had prepared the programme of the Presidency to the Council of the EU (including Presidency priorities), dealt with issues concerning communication, logistics and planning.

How many civil servants were involved in the organisation and logistic of the events related with the Presidency?

There were approximately 60 persons in the Department of the Presidency of the Council of the EU of the Ministry of Foreign Affairs of Lithuania. Their functions had been directly related to planning of the Presidency, organization of Presidency events and communication activities.

How many and which institutions were involved in organisation?

Approximately 70 institutions had been involved in the Presidency-related activities (all ministries, subordinate institutions, the Parliament, the President’s office, the Office of the Prime Minister, others)

How many types of events did you plan, except those in the working programme?

Presidency meetings were divided into four categories:

  1.         High level meetings
  2.         Expert level meetings
  3.         Parliamentary meetings
  4.         Events organized with social-economic partners

What is the total cost for the organisation of the Presidency?

EUR 49,8 mln.

Did you use armored cars as security vehicles for the prime-ministers and ministers? If the answer is "yes" how many cars did you use, did you purchase new vehicles and what was the cost for them?

The Ministry of Foreign Affairs had several sponsors; one of them provided cars for the high level meetings of the Presidency.

What kind of promotional materials were been produced for the purpose of the Presidency?

Ties, scarfs, chargers, art works of Lithuanian graphic artists, special 50 litas silver coins issued, reflector, universal mobile phone charger and plum cheese or woolen mittens, notebooks and pens.

You can find more information on Lithuanian Presidency on the archived version of Presidency website:

http://eu2013.lt/en/presidency-and-eu/budgetsponsors/EU-Presidency-budget

Допълнителни данни може да видите и тук (5.55 MB, PDF)

Що е то Председателство?

Председателството на Съвета се сменя на ротационен принцип между държавите — членки на ЕС, на всеки шест месеца. През този шестмесечен период председателството ръководи заседания на всяко равнище в Съвета, спомагайки да се гарантира непрекъснатостта на работата на ЕС в Съвета.

Държавите членки, които изпълняват председателството, работят в тясно сътрудничество в групи от по 3 държави членки, наречени „тройки“. Тази система е въведена с Договора от Лисабон през 2009 г. Тройката определя дългосрочни цели и изготвя общ план, в който се набелязват темите и основните въпроси, които ще бъдат разгледани от Съвета в рамките на 18-месечен период. Въз основа на тази програма всяка от трите държави изготвя собствена по-подробна шестмесечна програма.

Председателството ръководи заседания на различните състави на Съвета (с изключение на Съвета по външни работи) и на подготвителните органи на Съвета, които включват постоянни комитети, като Комитета на постоянните представители (Корепер), и работни групи и комитети, които разглеждат много специфични теми.

Председателството следи за правилното протичане на обсъжданията и за коректното прилагане на Процедурния правилник на Съвета и на методите на работа.

То организира също различни формални и неформални срещи в Брюксел, както и в държавата, поела ротационното председателство.

Председателството представлява Съвета в отношенията му с другите институции на ЕС, по-специално с Комисията и Европейския парламент. Неговата роля е да се опита да постигне съгласие по законодателните досиета чрез тристранни срещи, неформални преговори и срещи на Помирителния комитет.

Настоящата тройка е съставена от председателствата на Италия, Латвия и Люксембург.

България ще е заедно с Великобритания и Естония.

Повече информация може да намерите тук: http://www.consilium.europa.eu/bg/council-eu/presidency-council-eu/

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.

Проект "Столица Европа" се изпълнява с финансовата подкрепата на Столична община Програма Европа, 2016 г. от Фондация „Център за модернизиране на политики”

Цялата отговорност за съдържанието на тази страница се носи от Фондация „Център за модернизиране на политики” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Столична община.