Вие сте тук

Преговори в Атина за активизиране на проекта за газова връзка между България и Гърция

сряда, 14 Октомври, 2015 - 12:54

В Атина се водят преговори за активизиране на проекта за газова връзка между България и Гърция. Американската дипломация притиска Ципрас за интерконектора, за да се намали зависимостта на Европа от руски газ. Интерконекторът с България е приоритет и на гръцката енергийна политика, заяви в парламента новият министър на енергетиката Панос Скурлетис, цитиран от БНР. Изграждането на газовата връзка с България е и от ключово значение за американската дипломация, което видимо се доказва от интензивните контакти на специалния американски координатор в областта на енергетиката – Амос Хохстейн, който в момента води преговори с гръцкия министър. Следобед е фиксирана среща между трите страни с участието на българския енергиен министър – Теменужка Петкова.

По газовата връзка ще се доставя азерски природен газ към България и от там до Румъния и Унгария, за да се намали зависимостта на тези европейски страни от руското гориво.
Предишният гръцки министър Лафазанис насочи политиката на Атина към засилен интерес от изграждането на "Турски поток" и несъмнено това се е отразило на забавяне по реализация на проекта с България, коментират гръцките специализирани издания.

Днешното правителство в Атина и министър Скурлетис се очаква да проявят силна активност по газовата връзка с България. Проектът е ключов за Европейската комисия и е свързан с Трансадриатическия газопровод за трансфер на синьо гориво от Азербайджан през Гърция за европейските страни.
 

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.