Вие сте тук

Популярни личности четат истории за Европа на 9 май

четвъртък, 28 Април, 2016 - 12:22

Драго Симеонов, Камен Алипиев, Мая Бежанска, Симона Пейчева, Силвия Петкова и др. участват в „Пощенска кутия за приказки: Истории за Европа“

По повод 9 май – Деня на Европа – популярни личности ще четат интересни и забавни истории, посветени на мира и единството в Европейския съюз. Голямото публично четене под надслов „Истории за Европа“ ще представи 10 специално подбрани текста, написани от любители на късия разказ – хора с различни професии и на различни възрасти, които споделят своите преживявания като граждани на ЕС. Проектът „Истории за Европа“ е съвместна инициатива на Информационното бюро на Европейския парламент и Представителството на Европейската комисия в България, която се осъществява в партньорство с „Пощенска кутия за приказки“. Събитието ще може да бъде проследено на живо точно в 19.00 ч. на 9 май на интернет страницата на Информационното бюро на ЕП www.europarl.bg.

Глас на разказите за Европа ще дадат ръководителите на Информационното бюро на ЕП и на Представителството на ЕК Теодор Стойчев и Огнян Златев, журналистите Драгомир Симеонов, Милена Милотинова и Камен Алипиев, актьорите Константин Лунгов, Мая Бежанска и Силвия Петкова, спортната звезда Симона Пейчева, младата писателка и оперна певица Мила Михова и др. Всички те ще прочетат избрани откъси от участвалите в проекта истории.

Специално създадено Facebook събитие вече отправи предизвикателство към всички любители на литературния формат „Пощенска кутия за приказки“ да развихрят своето въображение и да създадат своята история за Европа. За по-малко от 10 дни над 28 истории, посветени на мира, единството и общуването между гражданите в Европейския съюз, дадоха заявка за предстоящото четене. 10 от тях ще бъдат селектирани от организаторите на инициативата и ще бъдат прочетени на събитието.

Събитието ще може да бъде проследено на живо точно в 19.00 часа на 9 май на интернет страницата на Информационното бюро на ЕП www.europarl.bg. Специално организирана томбола ще отреди ексклузивни покани за четенето на 10почитатели на формата, които са се регистрирали чрез име и e-mail адрес в специално създадената платформа.

Допълнителна информация:

„Пощенска кутия за приказки“

„Пощенска кутия за приказки“ е литературен проект, създаден от младата българска авторка Гери Турийска. Всеки месец любители на късия разказ изпращат свои писма по предварително зададена тема, а десет от тях биват прочетени на живо по увлекателен начин от популярни лица от различни сфери на обществения живот. Създаден през 2010 г., вече над 5 години проектът създава поле за творческа изява на начинаещи български автори, някои от които вече имат първите си издадени книги.

Ден на Европа – 9 май

Денят на Европа е празник на Европейските общности, на единството и мира на Стария континент. Отбелязва се на датата, когато френският външен министър Робер Шуман прочита историческата декларация за обединение в Европа. На 9 май 1950 г., 5 години след края на Втората световна война, той призовава за съюзяване на френските и западногерманските ресурси и промишленост за производство на въглища и стомана (които са в основата на оръжейната индустрия), за да се избегнат бъдещи военни конфликти. „Декларацията на Шуман“ е в основата на Европейската общност за въглища и стомана, предшественик на днешния Европейски съюз.

Робер Шуман предлага да се създаде наднационална европейска институция, която да отговаря за управлението на отрасъла. Страните, към които апелира, доскоро са участвали в унищожителен военен конфликт помежду си. В този ден е поставено началото на обединение на държавите в Европа и поддържането на мирни отношения на Стария континент. Това предложение остава в историята като „Декларацията на Шуман“ и се счита за основополагащо на днешна Обединена Европа, за началото на поетия път към общност на споделени ценности и общи интереси.

През 1985 г. ръководителите на страните от Европейския съюз на заседание в Милано решават 9 май да бъде честван като Ден на Европа. От тогава до днес 9 май символизира стремежа към единство, мир и просперитет в Европа. В България с Постановление № 54 на Министерския съвет от 29 март 2005 г. денят 9 май е обявен за отбелязване на Деня на Европа.

Тази година първият председател на Европейския съвет Херман ван Ромпой, който бе на посещение в България, отново припомни каква е основната цел и какви са изконните ценности на ЕС: „През тези времена на множество кризи ние се нуждаехме и все още се нуждаем от силна вяра в европейската идея като единствена възможност за европейците да поддържат и укрепват мира, благоденствието и демокрацията. Демокрацията означава да отстояваме нашите изконни ценности – политическа демокрация, върховенство на закона, отсъствие на всякаква дискриминация, равноправие на половете, разделение на религията от властта и др. Трябва да защитаваме своите ценности и своите граници. ЕС обединява 28 суверенни държави и половин милиард души. Трябва да запазим това общество единно. Ние сме заедно в ЕС, който е политически проект за мир, демокрация и просперитет.“

 

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.