Вие сте тук

Коментари на ЕК по Споразумението за партньорство с България

вторник, 10 Юни, 2014 - 11:26

Коментарите, са направени в контекста на Общия регламент (1303/2013) и специфичните регламенти по отделните фондове. Коментарите отразяват Специфичните препоръки към България за 2013 г., приети от Съвета на 9 юли 2013(Специфичните препоръки), и подкрепящите ги анализи и са базирани на Позицията на службите на ЕК за използването на Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) за периода 2014-2020 г.

Коментарите се отнасят до Споразумението за партньорство (СП), подадено от Република България на 2 април 2014 г., и са представени следвайки структурата на СП, зададена по образец.

Най-критичните теми за Комисията са описани в Оценката на целите на политиките на България, които ви представяме:

 

Официалната версия на СП от 2014 г. е зрял документ с ясна структура. Въпреки това Комисията би искала да напомни на българските власти да спазят принципа за тематична концентрация на ЕСИФ съгласно чл. 18 от Общия регламент, като изберат интервенции, имащи най-голяма добавена стойност за интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж, за предизвикателствата, идентифицирани в Националната програма за реформи (НПР) и Специфичните препоръки. В съответствие с чл. 15(1)(а)(i)от Регламент 1303/2013 всички релевантниСпецифични препоръки, които ще бъдат приети в рамките на Европейския семестър за 2014 г., трябва да бъдат взети предвид във финалния вариант на СП.

Интегрирано градско развитие – българските власти все още възнамеряват да подкрепят не по-малко от 67 града на територията на страната, което няма да позволи ефективното усвояване на общо почти 725 млн. евро (20% от общата алокация по Европейския фонд за регионално развитие), предвидени по ОП „Региони в растеж“ за интегрирано градско развитие по смисъла на чл. 7 от Регламента за ЕФРР. Алокацията трябва да бъде далеч по-концентрирана и базирана на анализ на нуждите на функционални градски райони, които имат достатъчно критична маса на икономическа и демографската гъстота и които могат да подпомагат развитието на по-малките заобикалящи ги градски центрове, както настояват българските власти. По този начин трябва да бъдат подкрепени най-добрите и обещаващи стратегии, които могат да доведат до трайно подобряване на икономическите, екологични, климатични, социални и демографски условия. Това не означава, че по-малките градове се изключват от каквато и да е подкрепа от ЕСИФ по други приоритетни оси и оперативни програми.

Здравеопазване – СП отчита неотложната необходимост от реформа в сектор здравеопазване като адресираСпецифичните препоръки към България в Националната здравна стратегия 2014-2020, в която се очертават плановете за реформа. Комисията счита обширния документ „Здравна реформа“, получен през м. януари тази година, като стъпка в правилната посока за адресиране на нуждите в здравния сектор в България. Въпреки това стратегията не е достатъчно ясна и конкретна по отношение на плановете за реформи, времевия график и финансирането. Все още трябва да бъде демонстриран по-силен национален ангажимент за приоритизация на нуждите в сектора с ясен план за действие и карта за преструктуриране на болниците, чрез която да се въведат стратегическа политика, бюджет и рамка за мониторинг преди да стане възможно извършването на инвестиции в здравна инфраструктура, съфинансирани от ЕФРР.

Административна и съдебна реформа – Най новият доклад по Механизма за сътрудничество и проверка потвърждава важността и неотложния характер на административната и съдебна реформи в България. Поради свързаността на ОП „Добро управление“ с операции по всички тематични цели (ТЦ) и във връзка с изпълнението на предварителните условия, трябва да се даде висок приоритет на възможно най-ранното изпълнение на дейности по тази програма, като трябва да се осигури достатъчно и навременно финансиране.

Роми – СП идентифицира ромите като специфична целева група, засегната от бедност и социално изключване. Българските власти трябва да гарантират, че различните измерения на нуждите на ромите са изчерпателно адресирани чрез ефективни и координирани действия и механизми за изпълнение, за да се осигури постигането на измерими резултати.

Води – Водният сектор се нуждае от добро управление чрез засилване капацитета на държавния воден регулатор и прехвърлянето на отговорносттана местно ниво за изпълнение на регионалните интегрирани водни проекти от общините към регионалните ВиК-оператори. Въпреки че промените в Закона за водите все още не са приети и водните асоциации (собствениците на активите в рамките на една област, които вземат решения за приоритетните инвестиции съвместно) не са напълно работещи, СП трябва да демонстрира ясен ангажимент за изпълнение на плана за действие по приетата наскоро ВиК Стратегия. Това би позволило напредването на инвестициите във водния сектор, в случай че може да се докаже, че те са в съответствие с реформата всектора.

Инвестициите по Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) в дребно-мащабна инфраструктура в по-малки населени места от селски тип трябва да бъдат в съответствие с реформата във водния сектор; инвестициите в селските агломерации под 2000 е.ж. трябва да бъдат допълнително приоритизирани на базата на критерии като: интегриране в стратегиите за местно развитие, локация в чувствителна зона и др., чрез което да се осигури устойчивост и добавена стойност.

Хидромелиоративните инвестициите не са достатъчно добре таргетирани и конкретизирани. Необходимо е преразглеждане на разпределението на средствата отЕЗФРСР веднага след завършване на оценката на нуждите и на стратегията за хидромелиорации, която се подготвя към момента с помощта на Световна банка.

Информационни и комуникационни технологии – Декларирана е липсата на одобрен национален или регионален план за достъп от следващо поколение на този етап.  Въпреки проекта на Национален план за достъп от следващо поколение от декември 2013 г., регионалният анализ на териториалните различия, свързани с достъпа до и използването на информационните и комуникационните технологии остава недостатъчен и не предоставя адекватно картографиране и детайлни индикации за това какъв ресурс ще бъде необходим на страната за достигане на целите на Европа 2020 в тази сфера. Българските власти трябва да заделят адекватен ресурс от техническата помощ по ТЦ 2 за адресиране липсата на стратегически планови документи.

Въпреки че широколентовият достъп би могъл да бъде финансиран от ЕСИФ, отсъствието на надеждни данни за инфраструктурните нужди и липсата на яснота към момента за бъдещия инвестиционен модел  не позволяват определяне на точния обхват и интензитет на широколентовите инвестиции. Предварителният анализ на нуждите гарантира по-силен ангажимент за разширяване на широколентовото покритие на селските райони с цел намаляване на тяхната цифрова изолация. След като България извърши задълбочен анализ на пропуските (gap analysis) и направи точен инвестиционен план за широколентов достъп, на базата на който би могла да използва финансиране от ЕСИФ, планираните към момента инвестиции от ЕЗФРСР може да бъдат разгърнати, а при необходимост да бъде заделено допълнително финансиране, предхождано от промяна на СП. Междувременно, трябва да бъдат планирани мерки, адресиращи ниското използване на интернет и ИКТ от гражданите и компаниите, като повишаване на е- търговията, е-образование и е-услуги за гражданите. 

СП трябва да реферира към ангажимент от страна на българските власти за оправомощаване на отделна организационна структура Изпълнителна агенция "Електронни съобщителни мрежи и информационни системи"да изпълнява специфични задачи, координира и отговаря за Плана за действие за цифров растеж и за осигуряване на необходимата подкрепа за изграждане на капацитет.

Научни изследвания и иновации – въпреки че крайният срок за изпълнение на предварителните условия е определен за края на 2016г., Комисията приканва България да ускори финализирането на своята Регионална иновационна стратегия за интелигентна специализация или (RIS3), което да позволи използването на съответните инвестиции от ЕСИФ възможно най-скоро и да направи възможнопостигането на целта на ЕС 2020 инвестициите в научни изследвания и иновации да достигнат 1.5% от брутния вътрешен продукт. Стратегията ще постави основата за всички инвестиции по ТЦ 1, създавайки непрекъснат процес и управленска структура за сътрудничество между бизнеса и изследователските общности.

Селски райони – подкрепата от ЕЗФРСР трябва да бъде насочена само към тези инвестиции в инфраструктурата на селските райони, които носят най-голяма добавена стойност по отношение на растежа и работните места и са част от последователна стратегия за развитие за икономическо съживяване и борбата с обезлюдяването на селските райони. СП не показва приоритизация на интервенциите по ЕЗФРСР като част от цялостна стратегия на страната, адресираща обезлюдяването на селските райони.

Местни и регионални пътища – В под-приоритет „Свързаност“ на СП трябва да се спомене, че развитието на местните и регионални пътища ще бъде част от националната транспорта стратегия, ще бъде обвързано с връзките към Транс-европейските транспортни мрежи (TEN-T) и ще бъде предмет на анализи на разходите и ползите, за да се обоснове решението за подобряване на „достъпа до градовете и обекти на културното и природното наследство". Осигуряването на пътен достъп до културни и исторически обекти трябва да бъде част от национална стратегия за туризма.

Енергийната ефективност – Споразумението за партньорство следва да посочи как действията за енергийна ефективност ще бъдат координирани по подходящ начин, извън посочената в СП междуведомствена работна група, създадена за целта.

Собственост на земята – тъй като устойчивостта на собственосттаи наемането на земята еусловие за инвестиции в рамките на ЕЗФРСР, Споразумението за партньорство трябва ясно да посочва мерките, предвидени за адресиране на този въпрос.

Черноморски флот - Не става ясно как подходът на Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) за изпълнение на целите на Общата политика в областта на рибарството (ОПОР) се различава от Европейския фонд за рибарство (ЕФР) през 2007-2013 г. и дали научените уроци са били взети под внимание. Необходими са сериозни мерки за преодоляване на структурните недостатъци на българския черноморски флот, характеризиращ се с неизползвани и недостатъчно използвани съдове с ниска икономическа производителност и енергийна ефективност. В СП трябва да е поет ангажимент за разработване на ясна политика за българския черноморски флот и концепция за развитието на инфраструктурата за риболов. По отношение на пристанищата, липсата на обща концепция за развитието на инфраструктурата за риболова беше една от основните слабости при изпълнението на Оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство“ 2007-2013 г.

 

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.