Вие сте тук

Пет работни групи започват работа по българското председателство на ЕС

понеделник, 23 Февруари, 2015 - 18:57

Пет тематични работни групи ще извършват началната подготовка за българското председателство на Съвета на Европейския съюз през втората половина на 2018 г. Това беше решено днес на заседание на Съвета по европейски въпроси, посветено на темата, се казва в прессъобщение на МС. В срещата освен вицепремиера Меглена Кунева, която е координатор на подготовката, взеха участие  министрите Божидар Лукарски, Вежди Рашидов, Веселин Вучков, Владислав Горанов, Десислава Танева, Николай Ненчев и Теменужка Петкова, както и заместник-министри от останалите министерства.

Петте групи са „Административен капацитет“, „Инфраструктура, логистика и сигурност“, „Комуникационна стратегия и културна програма“, „Финансиране и обществени поръчки“ и „Приоритети и програма на председателството“. В тях ще участват представители на различните министерства и ще бъдат подготвяни работните програми по председателството в различните направления.

„Председателството е огромен обем от работа и е национална задача, която изисква усилията на всички министерства“, посочи вицепремиерът Кунева по време на заседанието. Тя каза още, че трябва да се вземе решение дали мероприятията ще се провеждат само в София или в няколко други града. „Вторият вариант ще допринесе за по-голяма реклама на страната и ползи за туризма, но ще бъде по-скъп“, посочи тя. По думите й, съществува възможност самите градове да поемат финансирането на мероприятия. От МРРБ посочиха, че по Оперативна програма „Регионално развитие“ са ремонтирани много сгради в страната, включително и с национално значение, които биха могли да се ползват безплатно за нуждите на председателството. Работните групи ще трябва да изготвят предложение за това дали и какъв ремонт да бъде направен на Националния дворец на културата, за да може освен за председателството да се използва и за следващи конгресни нужди. Вицепремиерът посочи, че няма да са необходими средства за наемане на нови помещения в Брюксел, въпреки двойното увеличение на персонала в постоянното представителство, което председателството изисква.

Меглена Кунева беше категорична, че ще се търси и спонсорство от страна на частни компании, например сред производителите на минерална вода, като посочи, че тази практика се ползва масово при останалите държави-членки. Ще се търсят и възможности за финансиране през оперативните програми, най-вече „Добро управление“ и „Региони в растеж“. „За тази година в държавния бюджет не са предвидени средства за председателството и всички дейности, включително и по обучение на администрацията, ще бъдат покрити от Комуникационната стратегия. За следващите години обаче председателството ще трябва да залегне в националния бюджет“, категорична беше Кунева.

Министърът на културата Вежди Рашидов посочи, че трябва да бъде направен конкурс, през който да се избере подходящо лого. Той заяви, че министерството му ще работи за създаването на съпътстваща председателството програма, която рекламира българската култура и история.

Основна тема на заседанието днес беше и административният капацитет. Кунева посочи, че неговата оптимизация за нуждите на председателството е най-важната задача пред българските власти. Тя призова колегите си да подготвят в най-кратки срокове анализ за нуждите от обучения. По думите й те трябва да бъдат съгласувани между министерствата, за да може всички служители да имат еднакво добра подготовка. Вицепремиерът настоя министерствата да засилят ротацията на служителите в Брюксел, за да има достатъчно подготвени хора.

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.