Вие сте тук

Меглена Кунева: Трябва да сформираме тематични регионални съюзи, за да отстояваме интересите си в ЕС по-добре

понеделник, 25 Май, 2015 - 15:58

Трябва да се възползваме от възможността да сформираме тематични регионални съюзи, за да отстояваме взаимните си интереси в ЕС по-добре. Това заяви вицепремиерът Меглена Кунева по време на публична дискусия на тема „Предизвикателствата пред новите държави-членки на ЕС“ с участието на Весна Пусич, заместник министър-председател и министър на външните и европейските работи на Хърватия, съобщава правителствената пресслужба.

Кунева посочи, че страните на Балканите, които са членки на Европейския съюз, могат да действат заедно по примера на т.нар. Вишеградската четворка – Унгария, Полша, Чехия и Словакия, и да защитават заедно своите интереси в рамките на Съюза. „Време е да имаме една голяма политическа цел“, коментира тя. „Трябва да определим приоритетите и да направим план за действие и той да стане факт възможно най-скоро“, посочи Кунева. Тя направи три предложения – миграция и сигурност, общи проекти по плана „Юнкер” и равноправно третиране на страните от региона с останалите държави-членки.

Кунева беше категорична, че България и Хърватия са страните, които най-добре познават Западните Балкани и техните проблеми. По думите й, за нас повече от останалите страни е особено важно изграждането на регион на стабилност, сигурност и просперитет, в който са гарантирани ценностите, принципите и стандартите на ЕС и това е особено актуално в контекста на събитията в Република Македония. „Република Македония е в тежка политическа криза и ние като част от ЕС и като съседна държава сме ангажирани да спомогнем за нейното разрешаване. Като държава-членка очакваме и ще настояваме ЕС също да се ангажира по ясен и категоричен начин в процеса на излизане на македонската страна от политическа криза и установяване на трайна политическа стабилност“, посочи Кунева и допълни, че стабилността на Република Македония е въпрос и на европейска сигурност.

„От взаимен интерес е постигането на трайна необратимост на геостратегическия избор на страната към ЕС“, каза вицепремиерът и добави, че България винаги активно и последователно е подкрепяла процеса на разширяване на ЕС и евроатлантическото бъдеще на Република Македония, но това следва да мине през тежки реформи, част от които са и добросъседските отношения.

„Сред основните предизвикателства пред една нова държава-членка е да продължи ефективно процесите на последваща и задълбочена интеграция – както членството в еврозоната, така и членството в Шенген“, коментира още Кунева. Тя посочи, че докато еврозоната и Шенген са създадени преди присъединяването и предполагат предварително зададени критерии и условия, то за сега изграждащите се нови интеграционни проекти и структури в Съюза България и Хърватия са пълноправен участник от самото им зараждане и имат възможност да влияят както върху тяхната архитектура, така и върху техните цели и функции. Като такива проекти тя изброи Европейския енергиен съюз, банковия съюз, новата политика за дигитална Европа, планът „Юнкер”, новата европейска стратегия за сигурност и европейския дневен ред за миграция.

Хърватският вицепремиер и външен министър Весна Пусич посочи, че за страната й пътят към Европа е означавал не само да принадлежи към една по-голяма общност, а да се изгради съвременна, модерна, плуралистична държава. Тя заяви, че членството в ЕС означава да живееш по стандартите на Съюза и да са развързани ръцете ти, за да окажеш влияние върху тези европейски правила. Пусич също така призова за задълбочаване на регионалните контакти и стабилност в региона.

Вицепремиерите на България и Хърватия проведоха и двустранна среща след публичната лекция, на която бяха обсъдени борбата с корупцията и правосъдната реформа, както и възможностите за сътрудничество по плана за инвестиции „Юнкер”.

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.