Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Правителството прие стратегия за миграцията
сряда, 10 Юни, 2015 - 12:06
Секция:
Тема:
Правителството прие Национална стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията (2015-2020 г.). Документът обединява три други аналогични стратегии, приемани в периода 2008-2014 г., като ги актуализира съобразно променената след бежанската криза през 2013 г. миграционна ситуация в страната и в Европейския съюз, съобщава правителствената пресслужба.
Основната цел на стратегията е да се създаде политическа рамка за изграждане на комплексна и устойчива нормативна и институционална основа за успешно управление на законната миграция и интеграцията, както и за превенция и противодействие на незаконната миграция, за идентификация и предоставяне на необходимата грижа за търсещи и получили международна закрила лица в България. Очаква се изпълнението на тази цел да доведе до по-ефективно управление на миграцията и интеграцията; развитие на системата за убежище съобразно нарастващия брой кандидати за международна закрила; превръщане на миграцията и мобилността в позитивни фактори за развитие в икономически и демографски план; успешно интегриране в българското общество на лицата, получили международна закрила и ефективно използване на техния потенциал за социално-икономическо развитие на страната; превенция и ефективно противодействие на незаконната миграция и трафика на хора.
Основните приоритети на националната политика в областта на миграцията, убежището и интеграцията са:
гарантиране сигурността на външните граници на ЕС, ефективно противодействие на незаконната миграция и на трафика на хора – стратегията очертава необходимост от повишаване ефективността на граничния контрол по всички граници, и по-специално на българо-турската; надграждане възможностите на ГД „Гранична полиция” – МВР за осъществяване на ефективен граничен контрол по външните граници на ЕС; ефективно взаимодействие с граничните структури на държавите-членки на ЕС, съседни държави и агенция „Фронтекс” за ефективно противодействие на нелегалната миграция; повишаване ефективността при разследването на престъпления, свързани с незаконното превеждане на лица през границата на страната; усъвършенстване на процедурите за връщане, закрила и интеграция на жертвите на трафик на хора и др.
провеждане на справедлива, ефективна и прозрачна процедура при разглеждане на молбите за закрила, при постигане на баланс между спазване на правата на лицата, търсещи закрила, и защита на националния интерес и сигурност; утвърждаване на доброволното връщане като приоритетна форма на политиката на връщане на нередовни граждани на трети държави – стратегията предвижда активно участие на България във формирането на визовата и миграционната политика на ЕС; продължаване и засилване на българския ангажимент в преговорите и сключването на споразумения за обратно приемане с важни държави на произход и транзит на нелегалните миграционни потоци към България; подобряване на координацията и сътрудничеството между всички ведомства, отговорни за управлението и връщането; укрепване на институционалния капацитет в областта на получаването на документите и в областта на задържането и др.
прилагане на конкретни мерки и услуги за интеграция на лица, получили международна закрила, в областта на достъпа до образование и обучение по български език, заетостта, признаването на квалификации, здравните грижи, социалното подпомагане, жилищното настаняване, интеграцията в социалния, културен и граждански живот на обществото; гарантиране основните права на мигрантите – политически, икономически, социални, културни и др. – според стратегията необходимите условия и фактори за създаване на благоприятна интеграционна среда са изграждането на мрежа за сътрудничество и оперативно взаимодействие между максимално широк кръг заинтересовани участници от държавните институции, представителите на органите за местно самоуправление и неправителствения сектор в процеса на адаптацията и социалното включване на получилите международна закрила, както и равнопоставеното участие в процеса на представители на бежанските общности с цел преодоляване на културните различия и т. н.
осигуряване социалното включване и интеграцията на граждани на трети държави; привличане на висококвалифицирани български граждани-емигранти и чужденци от български произход с цел трайно установяване и заселване в страната; оказване съдействие на българските граждани при упражняването на правата им като граждани на ЕС за свободно движение в ЕС и ЕИП, както и на други граждани на ЕС/ЕИП за свободно движение в България; утвърждаването на принципите на доброто управление при регулиране на законната миграция за подпомагане икономическото развитие на страната – България ще продължи да работи последователно за развитие на общата европейска миграционна политика, особено в областта на командироването на работници и създаването на механизъм за координиране между държавите-членки по въпросите на интеграцията на законно пребиваващите граждани на трети държави, вкл. получилите международна закрила, като част от необходимостта от работна сила на пазара на труда. България счита за важна положителната връзка между миграцията и развитието като част от управлението на миграцията. България следва да продължи своята политика в посока на разширяване на спектъра от мерки, които се предлагат по отношение на услугите и подкрепата за българските емигранти. Службите по трудови и социални въпроси към посолствата следва да се разглеждат само като първа стъпка от програма за изнесено предлагане на услуги от посолствата за българските емигранти и да се търсят възможности за разширяване на тази мрежа, както и на предлаганите услуги.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
