Вие сте тук

Дискусия за развитието на съдебната система в България

понеделник, 11 Юли, 2022 - 20:44

 

На 30 юни 2022 г, в залата на 3 етаж на „Съюз на юристите в България“, ул. „Пиротска“ № 7, се проведе публично обсъждане на референтни модели за усъвършенстване оганизацията на съдебната власт. 

 

То беше организирано от „Център за модернизиране на политики“ и „Център за имиграция и интеграция“ в изпълнение на проект „Развитие на конституционния модел на съдебната система – опит и перспективи“, финансиран от Оперативна програма Добро управление, Договор № BG05SFOP001-3.003-0126-С01/03.02.2021 г. 

 

Бяха представяни:

- Конституционен модел на съдебната власт в България;

- Приложими елементи за формиране на конституционния модел на съдебната власт (опит на ДЧ на ЕС);

Представяне и дискусия по референтните модели и сценариите на съдебната власт в България. 

Присъстваха представители на Върховния административен съд, Съюза на съдиите, на Асоциацията на прокурорите в България, на Съюза на юристите, Камерата на следователите в България, на академичната общност, съдия от ВАС. На обсъждането присъства и проф. Снежана Начева, член на експертния екип изготвил проект на Конституция на Република България по поръка на председателя на НС, бивш конституционен съдия и професор по конституционно право.

В обсъждането бяха представени резултатите от приключилите дейности по проекта, като основа за разработване на моделите за усъвършенстване на конституционния модел на съдебната власт.

Присъстващите бяха запознати с постигнатото съгласие във Великото Народно събрание (ВНС) по неголям брой основни положения за съдебната власт, които са застъпени в постъпилите проекти за конституции. Тези основни положения са:

В конституцията да се дадат само основните принципни положения, а детайлите в устройствените закони.
Изграждане съдебната власт като независими власт, наред със законодателната и изпълнителната и оттук независимост на съдиите и подчинението им само на закона.
Несменяемост на съдиите;

Равенство на гражданите.

Принципът за разделение на властта: формата и характерът на управлението по отношение на разделението на държавната власт на законодателна, изпълнителна и съдебна е тема в дебата по изработването на нова Конституция, една от малкото, по която както депутатите в VII ВНС, така и вносителите на проекти на основен закон, са почти единодушни.
По статута на съдебната власт като "трета" власт в системата на разделените власти няма никакви колебания.

Цялото обобщение от обратната връзка от дискусията, може да видите тук.

Още информация, тук https://defakto.bg/2022/07/01/в-съюза-на-юристите-обсъждат-как-ефика/

Проектът "Развитие на конституционния модел на съдебната система – опит и перспективи" е съвместно разработен от Центъра за модернизиране на политики (ЦМП) и Центъра за интеграция и имиграция (ЦИИ) и е финансиран от Оперативна програма „Добро управление“, договор № BG05SFOP001-3.003-0126-С01/03.02.2021 г.

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Добро управление“, съфинансиран от Европейския съюз. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация Центъра за модернизиране на политики (ЦМП) и  Центъра за имиграция и интеграция (ЦИИ),  и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Отговорния орган.

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.