Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Втори ден от изслушванията на кандидат-комисарите

В Брюксел продължава изслушването в Европейския парламент на номинираните за еврокомисари.
На въпроси на евродепутати днес отговориха Карлос Моедас, номиниран за ресора „Изследвания, наука и иновации”, и Витенис Андрюкайтис, отговарящ за „Здравеопазване и безопасност на храните”, предстои изслушването и на Йоханес Хан, номиниран за "Политиката за съседство и преговори за разширяване".
Българският представител Кристалина Георгиева ще се яви пред три комисии в четвъртък.
Всеки от 27-те номинирани ще трябва да се яви пред една или повече парламентарни комисии, чиято дейност е пряко свързана с бъдещия му ресор.
Вчера бяха изслушани четирима кандидати, като номинираната за ресора „Търговия”, Сесилия Малмстрьом, трябваше да отговаря на множество въпроси, свързани със споразумението със САЩ.
„Грийнпийс” изказаха пък разочарование от представянето на малтиеца Кармену Вела, натоварен с климатичните въпроси. Според еколозите, той не е показал достатъчно разбиране на проблемите, за които трябва да отговаря.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.












