Вие сте тук

Тринадесет кандидати за български съдия в ЕСПЧ

вторник, 30 Септември, 2014 - 09:58

Общо 13 юристи се подали документи за български съдия пред Европейския съд по правата на човека, предаде БТВ.

Сред кандидатурите присъства и името на адвокат Йонко Грозев, който е сочен за фаворит за заемането на престижната юридическа позиция. В качеството му на правозащитник, в продължение на повече от десет години, Йонко Грозев се явява като адвокат на лица, които съдят и са печелили дела срещу българската държава пред ЕСПЧ в Страсбург.

Той имаше кратка политическа кариера в Движение „България на гражданите”, но след създаването на Реформаторския блок юристът се оттегли от лидерските позиции в партията на Меглена Кунева.

Ето имената на всички, подали документи за участие в конкурса:

1. Ана Георгиева Миленкова - адвокат

2. Ангел Георгиев Анастасов

3. Виктор Йосифов Соловейчик - правен съветник в ЕСПЧ

4. Георги Ангелов Керелов - адвокат

5. Георги Цветанов Леков - адвокат

6. Илияна Тодорова Балтова - съдия по граждански дела в Окръжен съд-Бургас

7. Искра Тодорова Александрова

8. Йонко Миладинов Грозев

9. Д-р Катерина Бориславова Йончева - преподавател в Нов български университет

10. Майя Петрова Русева - съдия от Софийски градски съд

11. Николай Енчев Енчев - експерт в Генерална дирекция „Правосъдие” на Европейската комисия

12. Пламен Евгениев Борисов - общински съветник от ГЕРБ в Перник

13. Таня Желязкова Куцарова – Христова - съдия във Върховния административен съд

Предстои комисията да разгледа заявленията и да направи преценка за допустимост по документи. Недопуснатите кандидати ще имат правото да възразят в тридневен срок от обявяването на списъка, уточняват от правосъдното министерство.

Изискванията за кандидатите е да имат минимум 12-годишен юридически стаж и компетентност в сферата на защитата на правата на човека, отлично владеене на един от двата официални езика на съда – английски и френски, добро здравословно състояние и възраст под 65 години.

Процедурата за избор на съдия в Европейския съд по правата на човека ще започне на 7 октомври с езиков тест. Събеседването с допуснатите кандидати ще се проведе на 8 октомври. Изборът ще бъде направен от Съвета на Европа.

Процедурата за избор на съдия в Европейския съд по правата на човека бе стартирана от служебния министър на правосъдието Христо Иванов.

Настоящият български съдия в Страсбург Здравка Калайджиева пожела да напусне поста от 1 март 2015 г.

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.