Вие сте тук

Създават се пет тематични работни групи за подготовка на българското Председателство на ЕС

сряда, 29 Април, 2015 - 12:55

Правителството създаде пет тематични работни групи за изпълнение и отчитане на мерките за подготовка на България за Председателството на Съвета на Европейския съюз през втората половина на 2018 г., съобщава правителствената пресслужба

Групите ще бъдат под ръководството на отделни вицепремиери и министри: „Приоритети и програма на Председателството“ ще бъде ръководена от вицепремиера Меглена Кунева, „Административен капацитет“ – от вицепремиера и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова, „Инфраструктура, логистика и сигурност“ – от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, „Комуникационна стратегия и културна програма“ – от министъра на културата Вежди Рашидов, „Финансиране и обществени поръчки“ – от министъра на финансите Владислав Горанов. Групите ще отговарят за изпълнението на мерките от своята компетентност, включени в Плана за подготовка за българското Председателство.

Целта е да се гарантира създаването на адекватна организация и кадрови ресурс, съответстващи на етапите на подготовка и провеждане на Председателството, което е свързано с максимална ангажираност на отговорните министерства и ведомства по всички аспекти на подготвителния процес и при пълно използване на наличния им капацитет.

Решението е прието на вносител.

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.