Вие сте тук

Избори във Великобритания

Дата на публикуване: 
четвъртък, 7 Май, 2015 - 10:51

Нито една от двете големи партии - Консервативната и Лейбъристката, вероятно няма да спечели мнозинство на днешните парламентарни избори във Великобритания.

Британците днес гласуват за нов състав на долната камара на парламента - Камарата на общините, предадоха световните агенции.

Право на глас имат всички британски граждани, навършили 18 години, както и граждани на Република Ирландия и на Общността на нациите, пребиваващи във Великобритания. Гражданите на ЕС нямат тази привилегия. Британската кралица Елизабет Втора не гласува, тъй като трябва да е безпристрастна. Право на глас нямат и членовете на горната камара - Камарата на лордовете, които не се избират, а се назначават. Право на глас нямат и затворниците, заради което страната редовно е критикувана от ЕС, отбелязва Франс прес, се казва в материал на БТА.

Гласуването започва в 7 ч. сутринта местно време (9 ч. българско време) и продължава до 22 ч. Гласува се в около 50 000  избирателните секции, уточнява ДПА.

Изборите за депутати в Камарата на общините са преки, тайни и по мажоритарната система. Провеждат се в един тур. Избирателните окръзи са общо 650 (533 в Англия, 59 в Шотландия, 40 в Уелс и 18 в Северна Ирландия). Кандидатите за депутати са 3971. Всеки окръг излъчва един депутат. Кандидатът, който спечели най-много гласове, влиза в парламента, дори и да е получил под 50 процента. Тази система фаворизира големите партии в ущърб на малките. Така например на изборите през 2010 г.консерваторите спечелиха 47 процента от местата в парламента, получавайки едва 36 процента от гласовете на избирателите.

Тогава лейбъристите  получиха 40 процента от местата в парламента, спечелвайки само 29 процента от гласовете на избирателите. Референдум, целящ да промени  избирателната система, организиран през май 2011 г., не постигна целта си.

    Партията, изпратила в Камарата на общините най-много депутати, съставя правителство. Ако нито една партия не спечели абсолютно мнозинство, има два сценария - съставяне на коалиционно правителство или на правителство на малцинството, ползващо се с подкрепата на други партии или разчитащо на временни съюзи при всяко гласуване в парламента. За премиер се определя лидерът на партията, която има най-много депутати в Камарата на общините.

В навечерието на изборите различни социологически проучвания  показаха, че битката между консерваторите на Дейвид Камерън и лейбъристите на Ед Милибанд ще е оспорвана. Единственото сигурно нещо в навечерието на вота е, че нито една от двете големи партии - Консервативната партия и Лейбъристката, няма да може да управлява сама, посочва Франс прес.

    Според най-вероятния сценарий на 8 май  британците ще се събудят без категоричен победител и ще последват преговори за намиране на коалиционни партньори, които могат да продължат седмици, но не и месеци както в Белгия. В най-лошия случай може да се стигне до предсрочни избори през есента, ако програмата на правителството, която ще бъде представена в речта, която кралицата ще произнесе на 27 май, не издържи вота на доверие.

    Консерваторите могат да разчитат в новия парламент на либералните демократи, техни досегашни коалиционни партньори, и на малките северноирландски партии. Лейбъристите могат да решат да съставят правителство на малцинството, подкрепяно от съюз от партии, които са противници на торите, а именно шотландските националисти от Шотландската национална партия, Зелените и уелските националисти от партията Плейд къмри.

    Очаква се шотландските националисти да се представят много добре на изборите и да победят в повечето, ако не и всички окръзи, в които сега лейбъристите имат депутати, съобщава Ройтерс.

    Изборите във Великобритания се следят с безпокойство и притеснение в цяла Европа, тъй като британският премиер Дейвид Камерън обеща референдум за британското членство в ЕС, ако бъде преизбран, припомня Франс прес. Вота ще следят особено внимателно в някои страни от Източна Европа, които неотдавна влязоха в ЕС и откъдето стотици хиляди мигранти отидоха във Великобритания в търсене на работа, възползвайки се от миграционните правила в ЕС.

    Главни теми в предизборната кампания бяха икономиката, бюджетният дефицит, здравеопазването и имиграцията.

    Основните партии спориха с какво темпо да намалят дефицита, като консерваторите и либералните демократи обещаха да постигнат  бюджетен баланс  през 2017-2018 г., докато лейбъристите говореха само за намаляване на дефицита на годишна основа, но без да посочват конкретна дата кога ще постигнат бюджетен баланс.

    По въпроса за имиграцията и консерваторите, и лейбъристите искат да забранят достъпа на европейски мигранти до социалната система, респективно за 4 и 2 години, за да се опитат да ограничат мигрантския приток. Партията за независимост на Обединеното кралство настоява за пълна забрана върху имиграцията  на неквалифицирани работници за пет години и ограничаване на имиграцията на квалифицираните работници до 50 000 на година.

    По въпроса за здравеопазването консерваторите поеха ангажимента да инвестират най-малко 8 милиарда лири допълнително  всяка година в здравната система, но не уточниха откъде ще вземат парите. Лейбъристите пък обещаха допълнително финансиране  от 2,5 милиарда лири на година от бюджета.