Вие сте тук

ЕК иска от България и Словакия да се справят със замърсяването на водите, причинено от нитрати

четвъртък, 29 Септември, 2016 - 16:38

С ежемесечния пакет от решения във връзка с нарушения от страна на държавите членки Европейската комисия предприема правни действия срещу държавите, които не изпълняват своите задължения, произтичащи от правото на ЕС. Тези решения обхващат различни сектори и области на политиката на ЕС и имат за цел да осигурят правилното прилагане на правото на ЕС в интерес на гражданите и предприятията. Днес от пресслужбата на Комисията обявиха процедурите за нарушение от месец септември.

Представяме ви процедурите за България:

Цифров единен пазар: Комисията приканва настоятелно 19 държави членки да приведат в изпълнение правилата за намаляване на разходите, което ще спомогне за разгръщане на широколентовия достъп

Европейската комисия поиска от Австрия, Белгия, България, Гърция, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Обединеното кралство, Португалия, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Хърватия и Чешката република да приведат в изпълнение мерките за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи ((Директива 2014/61/ЕС; вж. тук свързано с това съобщение за медиите ). Тези правила имат за цел да се увеличи споделянето и повторното използване на съществуващата физическа инфраструктура в различни сектори (енергетика, транспорт и др.) и биха довели до намаляване с до 30 % на разходите за разгръщане на високоскоростен достъп до интернет.

През март 2016 г. Комисията изпрати официално уведомително писмо до всички държави членки, които към онзи момент не бяха транспонирали разпоредбите на Директивата в националното си законодателство, и няколко от тях уведомиха Комисията, че са изпълнили Директивата изцяло.Правилата за намаляване на разходите подпомагат стратегическите цели за интернет свързаност, които Европейската комисия наскоро предложи (вж. тук съответното съобщение за медиите): до 2025 г. всички основни социално-икономически движещи сили, като училища, университети, научноизследователски центрове, транспортни центрове, всички доставчици на обществени услуги, например болници и администрации, и предприятията, разчитащи на цифровите технологии, следва да имат достъп до интернет с изключително висока скорост, позволяващ на потребителите да изтеглят/качват данни с обем 1 гигабит за една секунда.

Всички европейски домакинства в селски или градски райони следва да имат достъп до интернет връзка, която предлага скорост на изтегляне от най-малко 100 мегабита в секунда, която може да се увеличи до гигабит в секунда, а за всички градски райони, както и за главните пътища и железопътни линии следва да има непрекъснато 5G покритие — пето поколение безжични комуникационни системи. Като междинна цел до 2020 г. 5G следва да се предлага на пазара в поне един голям град във всяка държава от ЕС. Държавите членки трябваше да транспонират Директивата в националното си законодателство до 1 януари 2016 г. Днес Комисията изпраща на останалите 19 държави членки последно предупреждение. В срок от два месеца те трябва да уведомят Комисията за мерките, които са предприели за привеждане на националното си законодателство в съответствие с правото на ЕС. В противен случай Комисията може да реши, в съответствие с правилата на ЕС за установяване на нарушение, да предяви иск пред Съда на ЕС срещу тях и да предложи финансови санкции.

Води: Комисията иска от БЪЛГАРИЯ и СЛОВАКИЯ да се справят със замърсяването на водите, причинено от нитрати

Европейската комисия призовава България и Словакия да спазват законодателството на ЕС в областта на водите, насочено срещу замърсяването с нитрати (Директива 91/676/ЕИО на Съвета). Нитратите имат съществено значение за растежа на растенията и са широко използвани като подобряващи почвата вещества. Прекомерната им концентрация обаче води до сериозно замърсяване на водите и до последици за здравето на хората, икономиката и околната среда.

През март 2013 г. Комисията започна процедура за нарушение срещу българските органи, след като установи редица недостатъци в националната програма за действие във връзка с нитратите, изисквана съгласно разпоредбите на ЕС относно нитратите. Въпреки че след изменението на програмата за действие във връзка с нитратите през юни 2016 г. България вече е решила редица въпроси, страната продължава да не спазва ключови разпоредби, като например разпръскването на подобряващи почвата вещества и прага на използване от 170 kg азот/ha/година на оборски тор.

През ноември 2012 г. Комисията започна процедура за нарушение срещу Словакия, след като установи редица недостатъци в националната програма за действие във връзка с нитратите, изисквана съгласно разпоредбите на ЕС относно нитратите. Въпреки че след приемането на нормативен акт за подобряващите почвата вещества Словакия вече е решила повечето от въпросите, страната все още не е определила достатъчния брой уязвими на нитрати зони и не е гарантирала, че програмата за действие във връзка с нитратите е в съответствие с правото на ЕС. В срок от два месеца България и Словакия трябва да уведомят Комисията за мерките, които са предприели, за да отстранят недостатъците. В противен случай Комисията може да предяви иск пред Съда на ЕС.

Всички процедури може да видите на ТУК.

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.