Вие сте тук

Британците се тревожат главно за икономиката на страната след Брекзит

вторник, 21 Февруари, 2017 - 11:28

Британските опасения за икономиката на страната са изпреварили през миналата година притесненията свързани с имиграцията и тероризма, показва глобално потребителско проучване на компанията Nielsen. Въпреки че потребителското доверие в Обединеното кралство като цяло остава силно, британските потребители са станали все по-загрижени относно потенциалното разрушително въздействие от "Брекзит", коментира БНР.

Премиерът Тереза Мей заяви преди време, че ще отдаде приоритет на ограничаване на имиграцията в страната за сметка на достъпа на Великобритания до единния пазар на Европейския съюз в предстоящите преговори за развода, които трябва да започнат до края на следващия месец. Европейският пазар се състои от около 440 милиона потребители, като почти половината от британските износ на стоки и услуги е насочен към ЕС. Това кара редица икономисти и анализатори да предупреждават, че всяко едно нарушаване на свободната търговия с блока може да навреди на икономиката на Великобритания и да принуди някои водещи компании, базирани в Лондон, да преместят своите централи в други европейски страни.

"Уолстрийт Джърнъл" цитира последно глобално проучване на потребителите на компанията Nielsen, което установи, че 28% от британците определят икономиката като един от двата основни проблема в края на 2016-а година и това представлява увеличение с цели 12% спрямо предходната година.

Тъй като политическото и икономическото планиране на "Брекзит" е вече в ход, опасенията за работните места, които вероятно ще напуснат Великобритания, водят до несигурност сред британските потребители, заяви Стив Смит, изпълнителен директор на компанията Nielsen за Великобритания и Ирландия.

Британските потребители също така започват да отчитат ускоряването на инфлацията в страната, което се подхранва от рязката обезценка на лирата стерлинг след гласуването през юни за излизане на страната от ЕС. Данните на Nielsen показват увеличаване на притеснения относно повишаването на цените на горивата и на храните, съответно с 5 и с 2 на сто.

Трябва да се има предвид, че британската лира загуби около 15% от стойността си спрямо долара от референдума на 23-ти юни насам, което допринесе за годишен ръст на потребителските цени през януари към двегодишен връх от 1,8%. Инфлацията се очаква да надхвърли целевото ниво от 2% на Английската централна банка в рамките на следващите месеци. Според официални данни на британската статистика това вече вреди на потребителските портфейли, като продажбите на дребно в страната се свиха през януари за трети пореден месец.

Водена от издръжливите потребителските разходи, икономиката на Великобритания нарасна през 2016-а година с най-бързи темпове сред останалите индустриално развити държави от Г-7 - противно на мрачните прогнози за рязко нейно влошаване като непосредствена реакция от гласуването в подкрепа за "Брекзит".

Данните на Nielsen също така показват, че индексът на потребителското доверие във Великобритания възлезе през 2016 година на ниво от 102 пункта, което представляваше увеличение с един пункт спрямо предходната година и беше значително над средното ниво на аналогичния индекс за целия ЕС от 81 пункта. По този показател Обединеното кралство се намираше на четвърто място сред всички 28 страни - членки на ЕС, но в сравнение с заеманото второ място година по-рано, отчита проучването на компанията Nielsen.

Вчера Горната камара на британския парламент започна обсъжданията по закона за Брекзит, който трябва да бъде окончателно гласуван до 7-ми март. Едва след това премиерът Тереза Мей може да започне преговорите за излизане на страната от ЕС.

Един от спорните въпроси в закона за Брекзит е съдбата на около 3,5 милиона граждани на страни членки на Евросъюза, които живеят във Великобритания. Сред тях са и около 200 хиляди българи. Заради неяснотата на ситуацията със статута им, хипотетично те са заплашени от изгонване от територията на кралството след Брекзит.

За началото на дебатите в парламента пред сградата се събраха граждани на ЕС, които в група, наречена „Тритè милиона“, се застъпват за правото им да останат на острова. Премиерът Тереза Мей вече им го обеща, но при условие, че ще има реципрочност за британците в ЕС.

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.