Вие сте тук

Румен Радев: България е против разделянето на Европа на ядро и периферия

четвъртък, 9 Март, 2017 - 17:20

„Налице е тенденция ЕС от съюз на принципи и ценности да се трансформира в съюз на сметки и пазарлък“. Това заяви президентът Румен Радев пред български журналисти в Брюксел при пристигането си за участие в заседанието на Европейския съвет.

„От тази седмица Европа няма да бъде същата“, добави той. „Тук съм, за да изразя ясната българска позиция в подкрепа на основополагащите ценности на ЕС - единството и солидарността, и да се противопоставя на тенденцията за Европа на две скорости - за формирането на център и периферия, посочи държавният глава“, предаде БТА.

„Дебатът за бъдещето на Европа по нови механизми, както се предлагат, едва започва. Предстои да разгледаме Римската декларация, едва сега започва дебатът по Бялата книга на Европейската комисия - ще приключи през декември, когато ще има някакво решение, което всички очакваме. Дотогава трябва да извършим много задълбочен анализ, да отговорим на призива на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер във всяка държава да има анализ от институциите, но и да стигне до всички граждани. Това е важен дебат“, посочи президентът.

Той съобщи, че още на 23 февруари е разговарял по телефона с министър-председателя на Малта (председателстваща Съвета на ЕС - бел. кор.) Джоузеф Мускат. „Изказах категорична подкрепа за Доналд Туск, заяви президентът по повод насрочения за днес избор на нов председател на Европейския съвет и очакванията Туск да бъде преизбран“.

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.