В Черно море до 7-и септември ще влязат четири бойни кораба на НАТО: ескадреният миноносец на САЩ „Рос“, френската корвета „Командан Биро“, канадската фрегата „Торонто“ и испанската фрегата „Алмиранте Хуан де Бурбон“. Това съобщи пред ИТАР-ТАСС военно-дипломатически източник в Москва, цитирана от БНР.

„Рос“ и „Биро“ ще преминат през черноморските проливи днес, а испанската и канадската фрегата се очаква да влязат в акваторията на Черно море на 6-и септември, добавил източникът.

На фона на тези събития американският президент Барак Обама пристига в Европа, предаде БНТ. Първата му спирка е Естония. В Талин Обама ще се срещне с лидерите на трите балтийски републики, а в четвъртък и петък ще участва в срещата на върха на НАТО в Уелс. Сред водещите теми по време на посещението ще бъде кризата в Украйна и последиците за сигурността не само на региона, но и на Европа.

Литва, Латвия и Естония са силно притеснени от ситуацията в източната им съседка. Очакванията са от Талин Обама да потвърди ангажимента си към сигурността на балтийските страни. За естонския премиер, визитата на Обама е ясно послание към Москва.

 „Вярвам, че президентът Обама твърдо ще покаже, че НАТО и Съединените щати приемат сериозно ситуацията със сигурността в района. Това е важно и навременно послание“, каза премиерът на Естония Таави Рийвас.

Според наблюдатели, посланието към Кремъл е ясно – балтийските републики са част от Запада, не подкрепят руската политика и няма да се превърнат в следващата Украйна.

„Мисля, че цяла Европа осъзнава, че има промяна по отношение на сигурността. Това не е временна промяна. Не е просто лошо време, това са климатични изменения. НАТО и Европейският съюз трябва да предприемат дългосрочни мерки“, коментира естонският премиер.

Заради ситуацията в Украйна, много хора са уплашени, че същите събития може да се случат и при тях.

Премиерът Рийвас обори други опасения на естонците, че страната им ще се превърне във военна база. Според него е важно да има ясно и видимо присъствие на НАТО в региона, но в никакъв случай няма да има трайно установени военни части.