Генералният секретар на НАТО нарече срещата на страните-членки „една от най-важните в историята на съюза”. Дневният ред е доминиран от две теми – засилване на отбраната на Източна Европа заради кризата в Украйна и отговор на заплахите от страна на крайните ислямисти в Ирак и Сирия. В Уелс е и украинският президент Петро Порошенко. Той обяви, че очаква утре в Минск да бъде подписан план за поетапно спиране на огъня в Украйна, предаде БНТ.

Естествено Украйна е в центъра на вниманието. Форумът е възможност да се промени тенденцията за снижаване на военните разходи в страните членки, предвид необходимостта от засилено натовско присъствие в източна Европа , каза Расмусен.

„Руската агресия в Украйна ни напомни, че нашите свобода и сигурност не са даденост, че някои се опитват да преначертаят разделителните линии в Европа със сила и кръв. НАТО се изправи твърдо срещу това предизвикателство. Замразихме сътрудничеството с Русия и засилихме партньорството с Украйна. Изправени сме пред най-големия брой кризи след студената война, които избухват по едно и също време на различни места“, подчерта Андерс Фо Расмусен, генерален секретар на НАТО.

Форумът е възможност да се промени тенденцията за снижаване на военните разходи в страните членки, предвид необходимостта от засилено натовско присъствие в Източна Европа, каза Расмусен.

Лидерите от НАТО научиха за обстановката в Украйна лично от украинския президент ден след предложения от Путин мирен план за Донбас, който Киев нарече” прах в очите”, а западът прие резервирано. Нищо не задължава НАТО да защитава Украйна, но алиансът обеща подкрепа за украинската армия чрез програми за модернизация. Военни доставки не се планират.

„Нестабилността и конфликтите в Украйна, Близкия Изток и Северна Африка променят драстично средата на сигурност в Европа и изправят пред риск демократичните принципи и ценности и върховенството на закона“, заяви в петък президентът Росен Плевнелиев на Срещата на Северноатлантическия съвет на най-високо равнище, съобщава пресслужбата на президента. Държавният глава беше категоричен, че тези принципи са в основата на демократичните общества, които изграждат НАТО, и затова Алиансът трябва да стане по-подготвен и решен да защити сигурността на държавите-членки.

„С днешното решение да одобрим Плана за готовност за действие на НАТО, ние повишаваме готовността и увеличаваме способностите си за отговор на общите предизвикателства“, посочи президентът. По думите на Росен Плевнелиев Планът съдържа мерки както за гарантиране на сигурността на отделните държави, така и за адаптиране на Алианса към новите реалности и е „най-важното постижение от Срещата на Върха".

Според Росен Плевнелиев ефективното съюзническо командване и управление на място е ключов елемент за възможностите за адаптиране на НАТО към новите предизвикателства пред сигурността. „България подкрепя предложението за установяването на съюзническо командване и управление в държавите от Източния фланг на НАТО. Елементи от командните структури трябва да бъдат разположени в целия Източен регион на отговорност на НАТО, включително и у нас“, подчерта президентът.

Като национален принос към изграждането на способностите на НАТО в региона държавният глава посочи установяването на командна структура  на Алианса на българска територия, присъединяването на Втора тунджанска механизирана бригада към Многонационалния корпус в Шчечин, включването на страната ни към групата от държави с водеща рамкова нация Германия, в съответствие с Концепцията за рамкови нации, както и за свързването на съвместния българо-американски тренировъчен център в Ново село с тренировъчния център в Бидгошч, Полша. България ще продължи да работи и за по-тясното сътрудничество между специалните сили, при управлението на кризи и реакция при природни бедствия, както и по отношение на кибер отбраната, отбеляза още Росен Плевнелиев.

Президентът отново призова за засилване на възможностите на НАТО за наблюдение и предупреждение в Черноморския регион и за използване на потенциала на интелигентната отбрана и съвместното финансиране на общи за държавите от региона проекти.

Държавният глава приветства инициативата на президента на САЩ Барак Обама за подобряване на военноморското сътрудничество между Военноморските сили на САЩ, България и Румъния в Черно море за повишаване нивото на съвместната им подготовка.

Генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен заяви, че лидерите на Алианса са се съгласили да установят сили за бързо реагиране като част от усилията за възвръщане на усещането за сигурност на съюзниците, разклатено от кризата в Украйна и надигащия се ислямски екстремизъм, предаде AFP.

„В резултат на създаването на силите за бързо реагиране, НАТО ще бъде способна да постигне постоянно присъствие в източните си части на алианса, на ротационна основа”, заяви Расмусен.