Русия наложи ембарго върху вноса на храни от ЕС и останалите страни, въвели санкции срещу Москва в началото на август. Забрана за внос на плодове, зеленчуци, месо, риба, мляко и млечни продукти от ЕС, САЩ, Австралия, Канада и Норвегия е реакция към въведените от страна на Запада санкции, в отговор на участието на Русия в конфликта с Украйна. Норвегия, Полша, Унгария и балтийските държави ще пострадат най-много от санкциите, тъй като износът на храна формира по-големи части от икономиките им, се коментира в доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).
ЕБВР посочва, че износът на храни за Русия съставлява 0,13% от брутния вътрешен продукт на Унгария и 2,72% от БВП на Литва.
Ограничаването на износа към Русия най-вероятно ще свали цените на храните в самия ЕС поради краткотрайно пренасищане на пазара със стоките, станали обект на ембаргото. Степента на спадане на цените ще зависи от способността на местните пазари да поемат увеличеното предлагане на тези стоки и намирането на нови пазари от страна на износителите. ЕБВР не предоставя точни оценки как ембаргото ще се отрази на индекса на потребителските цени в тези държави.
Малко е вероятно влиянието на ембаргото върху цените да бъде значително. Миналата седмица Европейската централна банка намали базовия лихвен процент и обяви две нови програми за купуване на обезпечени с активи ценни книжа и облигации, деноминирани в евро. Тези действия на ЕЦБ са ясен знак, че управлението ѝ иска да вземе активни мерки за да предотврати дълъг период на ниска инфлация, който би застрашил икономическото възстановяване на ЕС.
Ембаргото ще повлияе и на руската икономика, понеже намаляването на вноса ще повиши цените на храните.