Партньорството между страните членки, заинтересованите от научните изследвания лица и Комисията за създаване на европейско научноизследователско пространство постигна значителен напредък. Условията за създаване на европейско научноизследователско пространство (ЕНП), в рамките на което изследователи и научни познания могат да се движат свободно, са налице на европейско равнище. Сега на равнище страни членки трябва да бъдат извършени реформи, за да може ЕНП да започне да функционира, съобщава пресслужбата на ЕС, Рапид.

Това е заключението в последния доклад за напредъка по отношение на ЕНП, представен днес от Европейската комисия. С доклада се актуализира миналогодишният преглед и се представят данни за отделните страни, показващи моментното състояние на изпълнението в тях, най-вече на равнище научноизследователски организации.

Европейският комисар по въпросите на научните изследвания и иновациите Мойра Гейгън-Куин заяви: „През последните години постигнахме значителен напредък по отношение на ЕНП. Сега е ред на страните членки и научноизследователските организации да изпълнят ангажиментите си и да извършат необходимите реформи. Комисията ще помогне, когато това е възможно, включително с инвестиции в размер на 80 млрд. евро от нашата нова програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“. По-специално усилията в областта на научните изследвания на равнище ЕС и на национално равнище трябва да бъдат по-тясно съгласувани, ако искаме да постигнем по-силен ефект на равнище ЕС“.

Следните инициативи, оповестени в съобщението за ЕНП, са се превърнали в устойчива практика:

• Страните членки все по-активно приемат мерки в подкрепа на европейското научноизследователско пространство и ги включват в националните си програми за реформи;
• ЕС включи ЕНП в европейския семестър. Чрез „Хоризонт 2020“ Съюзът също така предоставя значително финансиране за мерки във връзка с европейското научноизследователско пространство, като например за насърчаване на открити процедури за набиране на персонал, открит достъп до публикации и данни, както и равенство между половете;
• Научноизследователски организации — като организации за финансиране и извършване на научни изследвания — подкрепиха категорично програмата за европейско научноизследователско пространство;
• Създаден бе механизъм за наблюдение на ЕНП, който предоставя все по-надеждни данни за оценяване на резултатите на институционално равнище и на равнище страни членки.

Анализът потвърждава, че условията за изграждане на ЕНП, които Комисията определи през 2012 г., са налице.

Същевременно на равнище страни членки и на институционално равнище се запазват някои различия. Така например, въпреки че във всички страни от ЕС съществува конкурентно финансиране въз основа на проекти, неговите мащаби се различават значително в отделните държави. И въпреки че в повече от половината страни членки има инициативи в подкрепа на равенството между половете в областта на научните изследвания, темпото на реалната промяна е твърде бавно. Въпреки че в доклада се прави заключение, че не съществува един-единствен път за създаване на европейско научноизследователско пространство, ясно е, че то е най-ефективно и от най-голяма полза, когато са налице национални мерки

До средата на 2015 г. страните членки трябва да предложат „пътна карта за европейско научноизследователско пространство“, в която ще бъдат очертани по-нататъшните им стъпки към неговото реализиране. Представители на Комисията, на организации на заинтересовани от научните изследвания лица и на страните членки ще се срещнат в Брюксел през март 2015 г., за да разгледат направеното до момента.