Националистите излязоха като победители след вота в Босна и Херцеговина на 12 октомври. И в трите общности - сърби, хървати и бошняци - на изборите надделяха представители на националистическите партии, съобщава бТВ.

Гражданите на Босна и Херцеговина гласуваха за членове на тричленното председателство (президентство) на страната, за централен парламент и парламенти в двете съставни части на републиката - Мюсюлманско-хърватската федерация и Република Сръбска, за президент и двама вицепрезиденти на Република Сръбска и за регионални парламенти в 10 босненски кантона в Мюсюлманско-хърватската федерация.

И сърбите, и хърватите, и бошняците избраха за свои представители в държавното ръководство националисти, които не споделят обща визия за бъдещето на Босна и Херцеговина.

Предварителните резултати от състоялите се в неделя общи избори сочат, че Бакир Изетбегович, Драган Чович и Желка Цвиянович се очертават като бъдещите членове, съответно бошняк (босненски мюсюлманин), хърватин и сърбин, на тричленното босненско председателство. Членовете заемат поста председател на председателството на ротационен принцип за срок от 8 месеца.

Председателят на Централната избирателна комисия Степан Микич съобщи още, че изборната активност е била 54,14 процента.

В Босна 18% от 3,8-те милиона жители живеят в крайна бедност, безработицата обхваща 44% от активното население, а средната месечна заплата е 415 евро.

През февруари страната бе разтърсена от протести срещу бедността и безпрецедентната от края на войната корупция.

Освен икономическите проблеми, пред които е изправена, Босна и Херцеговина е на опашката на Балканите по отношение сближаване с Европейския съюз заради постоянните междуетнически и политикански крамоли.

Въпреки натиска на международната общност никаква важна реформа, за каквато настоява Брюксел, напоследък не е извършена.

ЕС иска по-специално от Босна да ревизира конституцията, определена през 2009 г. от Европейския съд за правата на човека като дискриминационна спрямо еврейското и ромското малцинство. Брюксел постави това като условие преди страната да може да поиска официално статут на кандидатка за присъединяване.

Във вътрешен план основният проблем е отказът на сърбите да приемат укрепването на институциите на централната държава, за което настояват мюсюлманите.