Според доклад, публикуван днес от мрежата „Евридика“ на Европейската комисия, все още се наблюдават силно изразени различия в размера на таксите, стипендиите и заемите за студенти в Европа. Докладът, обхващащ 33 европейски държави, разкрива, че системите от учебни такси продължават да са относително стабилни в целия континент, макар и с някои значими изключения. Германия е единствената държава, която наскоро премахна таксите, въпреки тяхното въвеждане едва през 2007 г., съобщава Рапид.

През 2014 г. Естония промени значително своята система на финансиране, като обвърза таксите с учебните резултати — такси плащат само студентите, чието следване не е успешно (т.е. не са събрали задължителните кредити за учебна година). Подобна зависимост между таксите и лошите резултати има и в други страни като Чешката република, Испания, Хърватия, Унгария, Австрия, Полша и Словакия.

Най-високите учебни такси в Европа са в Обединеното кралство (Англия), където през 2012 г. бе извършено значително преструктуриране на системата за висше образование. Таксите не се заплащат веднага, а едва след дипломирането на студентите, когато доходите им надхвърлят определен праг — уникален модел в Европа. Относително високи такси се заплащат предварително от студентите в Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Унгария, Нидерландия и Словения.

За Европа е крайно необходим по-лесен достъп до висше образование за нашите младежи. Това не само значително увеличава шансовете им за добра работа, но е и от полза за нашите икономики, нуждаещи се от иновациите и творчеството — дело на талантливи висшисти, заяви Андрула Василиу, европейски комисар по въпросите на образованието, културата, многоезичието и младежта. В случай че държави членки решат да въведат учебни такси, в тях вече трябва да са налице мерки, включително стипендии, за осигуряването на равен достъп на всички до висше образование, особено за студентите в неравностойно положение.

В доклада, озаглавен Национални системи за такси и подпомагане на студентите в европейското висше образование (2014/2015), се изтъква голямата разлика в броя на студентите, заплащащи такси в публично финансираните висши учебни заведения. В значителен брой държави – Германия, Гърция, Дания, Кипър, Малта, Обединено кралство (Шотландия), Финландия, Швеция, Норвегия и Турция – не съществуват никакви учебни такси. На другия край на скалата, в девет държави (Чешката република, Нидерландия, Португалия, Словакия, Обединеното кралство (Англия, Уелс и Северна Ирландия), Исландия, Лихтенщайн) всички студенти в бакалавърски програми плащат такси.

В повечето европейски държави само малък процент от студентите получават стипендии. В девет държави всички (Кипър, Дания, Малта, Финландия) или мнозинството от студентите (Люксембург, Нидерландия, Обединено кралство (Шотландия), Швеция, Норвегия) получават стипендии. Исландия е единствената държава, в която няма система за държавни стипендии, макар че това понастоящем е предмет на разисквания.

В рамките на 35 образователни системи (в някои държави има повече от една система, напр. в Белгия и Обединеното кралство) стипендиите се предоставят въз основа на финансовите нужди на някои или всички студенти (в Дания, Финландия и Швеция се дават стипендии на всички редовни студенти, при условие че е постигнат минимум от учебни резултати); в 23 системи се предоставят стипендии въз основа на високи оценки от следването. Почти всички от тези системи съчетават стипендиите, основаващи се на потребностите, и тези въз основа на оценки.

Държавно субсидираните заеми за студенти играят съществена роля за подпомагането на студентите в приблизително половината от обхванатите страни. По подобен начин, също в приблизително половината от страните, при подпомагането се отчитат семейните обстоятелства като цяло и помощта не се изплаща пряко на студентите, а под формата на данъчни облекчения за родителите или семейни надбавки.