Финансиран от ЕС научноизследователски проект, наречен SOLAR-JET, създаде първото в света „слънчево“ гориво за реактивни двигатели от вода и въглероден диоксид (CO2). За първи път изследователи успешно демонстрираха работата на цялата производствена верига за възобновяем керосин, при която като високотемпературен източник на енергия се използва концентрирана светлина. Проектът все още е в експериментална фаза, като до момента е произведено едва незначително количество гориво за реактивни двигатели, в лабораторни условия и с помощта на симулирана слънчева светлина. Резултатите обаче дават надежда, че в бъдеще всички течни въглеводородни горива могат да бъдат произвеждани от слънчева светлина, CO2 и вода, съобщава Рапид.
Европейският комисар по научни изследвания и иновации Мойра Гейгън-Куин заяви: „Тази технология означава, че един ден ние бихме могли да произвеждаме в големи количества по-чисто гориво за самолети, леки автомобили и други видове транспорт. Това би увеличило многократно енергийната сигурност и би превърнало в полезен ресурс един от основните парникови газове, виновни за глобалното затопляне.“
В началната фаза във високотемпературен слънчев реактор (вж. изображението по-горе), разработен в ETH Цюрих и съдържащ вещества на основата на метални оксиди, въглероден диоксид и вода се преобразуват в синтетичен газ с помощта на концентрирана светлина, чрез която се симулира слънчева светлина. След това синтетичният газ (смес от водород и въглероден моноксид) се преобразува в керосин от Shell с помощта на утвърдения метод на Фишер-Тропш.
Въпреки че производството на синтетичен газ чрез концентрирана слънчева енергия е все още в ранен етап на развитие, редица дружества, включително Shell, вече разгръщат в световен мащаб преобразуването на синтетичен газ в керосин. Комбинирането на двата подхода има потенциал да осигури сигурно, устойчиво и мащабируемо снабдяване с авиационно гориво, както и с дизелово гориво и бензин, или дори с пластмаси. Горивата, получени по метода на Фишер-Тропш, вече са сертифицирани и могат да се използват от съществуващите превозни и въздухоплавателни средства, без да са необходими изменения на техните двигатели или на инфраструктурата за горива.