Вносителите от ЕС на калай, тантал, волфрам и злато за производството на потребителски стоки трябва да бъдат сертифицирани от ЕС, за да се гарантира, че търговията с минералите не подхранва конфликти и не допринася за нарушенията на човешките права във високорискови зони. Това се посочва в позицията на Европейския парламент относно предложението за регламент, приета на 20 май с 402 гласа „за“, 118 „против“ и 171 въздържали се, съобщават от ЕП.

С 400 гласа „за“, 285 „против“ и 7 въздържали се, ЕП измени предложението на Европейската комисия, както и това на парламентарната комисия по международна търговия, и поиска задължително сертифициране на „всички вносители от ЕС“.

Препоръките засягат и компаниите „надолу по веригата“, което потенциално включва 880 000 фирми от ЕС, които използват калай, волфрам, тантал и злато за производството на потребителски продукти. Те ще бъдат задължени да предоставят информация за стъпките, които предприемат за идентифицирането на съответните минерали и метали и преодоляването на рисковете по снабдителните вериги.

Тъй като металните топилни пещи и златните рафинерии са последното място, на което произходът на минералите може да бъде проследен ефективно, депутатите стигат по-далеч от подхода на Европейската комисия за „самосертифициране“. Те призовават топилните пещи и рафинериите да преминават през задължителен, независим одит от трета страна, за да се проучат практики им за оценка на риска от действията им.

Членовете на ЕП призовават също така Европейската комисия да предостави на микропредприятията и на малките и средни фирми, които желаят да получат сертификат, финансова подкрепа чрез програмата на ЕС COSME (за конкурентоспособност на предприятията и за малките и средни предприятия).

Парламентът също така настоява за строг постоянен контрол на схемата, който да бъде преразгледан две години след влизането ѝ в сила, а впоследствие – на всеки три години (вместо след три години от влизането в сила и на всеки шест години, както беше планирано от ЕК).

Регламентът се прилага за всички високорискови зони в света, като най-ярките примери сред тях са Демократична република Конго и районът на Големите африкански езера. Проектът на европейско законодателство определя като „засегнати от конфликти зони и зони с висок риск“ тези, на чиято територия има въоръжен конфликт, широко разпространено насилие, разпадане на гражданската инфраструктура, нестабилни пост-конфликтни райони и области със слаба или несъществуваща власт и сигурност, където са характерни „широко разпространени и систематични нарушения на правата на човека“.

След вот с 343 гласа „за“, 331 „против“ и 9 въздържали се депутатите решиха да не приемат окончателната си позиция на първо четене, а да пристъпят към неформални преговори със страните членки, за да се постигне споразумение относно окончателния текст