Европейската комисия завърши оценката на 16-те проекта на бюджетни планове за 2016 г., които държавите от еврозоната представиха до 15 октомври. Кипър и Гърция не представиха проекти на бюджетни планове, тъй като те прилагат програми за икономически реформи, съобщава Рапид.

Португалия не представи план в рамките на срока, определен от законодателството на ЕС. Комисията вече прие становище относно проекта на бюджетен план на Испания.

Със становищата Комисията оценява дали проектите на бюджетни планове за следващата година са в съответствие с разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж (ПСР). За нито един проект на бюджетен план за 2016 г. не бяха установени сериозни несъответствия. За няколко от тях обаче Комисията смята, че планираните бюджетни корекции изостават или има риск да изостанат от изискванията, заложени в Пакта за стабилност и растеж.

Освен за анализите за отделните страни Комисията използва бюджетните планове на държавите членки, за да извърши оценка на бюджетната ситуация и фискалната позиция в еврозоната като цяло.

Комисията също така изготви доклади за България, Дания и Финландия съгласно член 126, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), в които анализира нарушенията на критерия за дефицита, а в случая на Финландия – на критерия за дълга. Според заключенията на докладите и в трите случая се смята, че понастоящем критерият за дефицита и съответно критерият за дълга, посочени в Договора, са спазени.

Заместник-председателят Валдис Домбровскис, отговарящ за еврото и социалния диалог, заяви: „През последните години подобрихме начина, по който координираме икономическата политика в ЕС. Усилията за провеждане на по-отговорни бюджетни политики, по-ниските лихвени проценти и продължаващото умерено възстановяване са в основата на намаляването на публичните дефицити, които са спаднали от 2,4% от БВП през 2014 г. до 1,9% тази година и се очаква да се понижат допълнително до 1,7% през 2016 г. За пръв път от началото на кризата наблюдаваме спад и на дълга. Все още обаче съществуват различия между страните и проблемът с големия дълг продължава да пречи на по-бързото възстановяване. Важно е правителствата да продължат да прилагат отговорни фискални политики, а други да продължат да привеждат в ред публичните си финанси“.    

Комисарят по икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз Пиер Московиси каза: „Три години след началото на прилагането на новата бюджетна рамка на еврозоната, повечето страни спазват напълно или в общи линии изискванията. Еврозоната продължава да подобрява своите публични финанси, подпомогната от укрепването на икономическото възстановяване“.

Становища на Комисията относно проектите на бюджетни планове

За дванадесетте страни, по отношение на които се прилагат предпазните мерки на ПСР (т.е. с бюджетен дефицит под 3%):

– за бюджетните планове на пет страни (Естония, Германия, Люксембург, Нидерландия и Словакия) бе установено, че са в съответствие с разпоредбите на ПСР.

– за проектите на бюджетни планове на четири страни (Белгия, Финландия, Латвия и Малта) бе установено, че съответстват в общи линии на разпоредбите на ПСР. При тези страни е възможно да се стигне до известно отклонение от плановете за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел (СБЦ) за всяка страна.

— за проектите на бюджетни планове на три страни (Австрия, Италия и Литва) съществува риск от неизпълнение на изискванията на ПСР през 2016 г. При тези държави е възможно да се стигне до значително отклонение от плановете за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел.

За петте страни, по отношение на които понастоящем се прилагат корективните мерки на ПСР (т.е. в процедура при прекомерен дефицит):

— за проектите на бюджетни планове на три страни (Франция, Ирландия и Словения) бе установено, че за 2016 г. съответстват в общи линии на разпоредбите на ПСР.

Според прогнозите Франция, от която се изисква да коригира прекомерния си дефицит до 2017 г., ще изпълни междинните препоръчани цели за номиналния дефицит през 2015 и 2016 г. Това обаче все още не гарантира навременното коригиране на прекомерния дефицит до крайния срок през 2017 г. и не се очаква препоръчаната структурна корекция да бъде осъществена през периода на процедурата при прекомерен дефицит. Налице са рискове от неизпълнение на изискванията на Съвета по процедурата.

По отношение на Ирландия и Словения през 2016 г. могат да започнат да се прилагат предпазните мерки на Пакта, при условие че през 2015 г. бъде постигнато навременно и устойчиво коригиране на прекомерния дефицит. За 2016 г. съществува риск от известно отклонение (в Словения то е близко до значително) от плановете за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел.

– проектът на бюджетен план на Испания, за който становището вече бе прието през октомври, съдържа рискове за спазването на изискванията по ППД – според прогнозите нито препоръчаната структурна корекция, нито целта за номиналния дефицит ще бъдат постигнати през 2016 г.

— Португалия все още не е представила проект на бюджетен план. Комисията приканва Португалия да стори това възможно най-скоро.

Комисията иска от последните страни, чиито планове съответстват в общи линии на разпоредбите на Пакта или за които съществува риск от неспазване на разпоредбите, да предприемат необходимите мерки в рамките на националните бюджетни процедури, за да гарантират съответствието на бюджета за 2016 г. с Пакта.

Очаквания за намаление на общия дефицит и дълг в еврозоната

След като спадна значително от 2,4% от БВП през 2014 г. до 1,9% през 2015 г., съвкупният бюджетен дефицит на 16-те страни от еврозоната, които представиха проекти на бюджетни планове, би трябвало да се понижи още до 1,7% от БВП през 2016 г. според техните проекти на бюджетни планове. Това съвпада с оценката на Комисията в есенната икономическа прогноза, която сочи намаляване на съвкупния бюджетен дефицит от 2% от БВП през 2015 г. до 1,7% през 2016 г.

Въз основа на проектите на бюджетни планове общото съотношение на дълга към БВП в еврозоната през 2016 г. би трябвало да се понижи леко от 91,1% през 2015 г. до малко под 90% от БВП. Това до голяма степен съответства на есенната икономическа прогноза на Комисията, според която ще има леко намаление от 91,6% през 2015 г. до 90,5% през 2016 г.

Очаквания за запазване на неутралната в голяма степен фискална позиция

Според прогнозата на Комисията неутралната в голяма степен фискална позиция (нито намаляване, нито увеличаване на публичните разходи или данъчното облагане) като цяло ще се запази в еврозоната през 2016 г. Това следва да бъде оценено спрямо двойната цел за дългосрочна устойчивост на публичните финанси и краткосрочно макроикономическо стабилизиране, а именно спрямо необходимостта от преминаване от външни към вътрешни източници на растеж. В тези условия очакваната неутрална съвкупна фискална позиция на еврозоната през следващата година изглежда до голяма степен подходяща в контекста на исторически ниските лихвени проценти и големия излишък по външната сметка на еврозоната.

Трета годишна оценка на проектите на бюджетни планове

За трети път Комисията оценява проектите на бюджетни планове. Становищата се основават на т. нар. пакет от два законодателни акта, който влезе в сила през май 2013 г. Неговата цел е да се повиши ефективността на координацията на икономическите и бюджетните политики в еврозоната. Съгласно законодателството на ЕС всички държави от еврозоната, които не изпълняват програми за икономически реформи, трябва да представят пред Европейската комисия и Еврогрупата своите проекти на бюджетни планове до 15 октомври всяка година.

Отчитане на кризата с бежанците

Отражението върху бюджета на извънредния приток на бежанци в ЕС е споменато в няколко проекта на бюджетни планове. Други държави също могат да бъдат засегнати в бъдеще. Гъвкавостта на ПСР дава възможност да се отчитат случаи, при които увеличаването на разходите през дадена година е свързано с необичайни събития извън контрола на съответното правителството, както по отношение на държавите, за които се прилага предпазните мерки на Пакта, така и по отношение на държавите, за които се прилагат корективните мерки.

Комисията има готовност да използва тези разпоредби. Тя ще следи отблизо ситуацията въз основа на данните, предоставяни от властите в засегнатите държави членки, за да определи допустимите стойности. Тази информация ще бъде използвана, когато се извършва оценка (последваща) на евентуалните временни отклонения от изискванията на ПСР през 2015 и 2016 г. Това означава, че отклоненията, които се дължат единствено и пряко на нетните допълнителни разходи във връзка с кризата с бежанците, няма да доведат до допълнителни действия по процедурите. Това се отнася и до започването на процедура при прекомерен дефицит, при условие че дефицитът на сектор „Държавно управление“ остане близо до 3% от БВП в случай на превишаване на този праг.

Стъпки по процедурата при прекомерен дефицит (член 126 от ДФЕС)

Оценка за България.Комисията прие доклад за България съгласно член 126, параграф 3 от ДФЕС. Докато държавният дълг остава под 60% от БВП, дефицитът на сектор „Държавно управление“ в България е достигнал 5,8% от БВП през 2014 г., което е над целта от 3% от БВП и не е близко до нея. Превишаването на целта обаче може да се определи като извънредно и временно по смисъла на Пакта за стабилност и растеж, тъй като се очаква дефицитът на сектор „Държавно управление“ да намалее до 2,8% от БВП през 2015 г. и превишаването се дължи на необичайно събитие извън контрола на правителството, свързано със статистическото прекласифициране на Фонда за гарантиране на влоговете.

След като се вземат предвид съответните фактори, като цикличните условия и развитието на публичните инвестиции, както и спазването в общи линии на изискванията на предпазните мерки на Пакта, в доклада се заключава, че понастоящем критерият за дефицита се смята за спазен.

Оценка за Дания.Комисията прие доклад за Дания съгласно член 126, параграф 3 от ДФЕС. Докато държавният дълг остава под 60% от БВП, дефицитът на сектор „Държавно управление“ в Дания е планиран да достигне 3,3% от БВП през 2015 г., което е над целта от 3% от БВП съгласно Пакта, но е близко до нея. Очакваното превишаване на предвидената в Договора цел може да се определи като извънредно и временно по смисъла на Пакта за стабилност и растеж, тъй като се очаква дефицитът на сектор „Държавно управление“ отново да спадне под 3% от БВП през 2016 г. То може да се определи като изключение и защото е в резултат от извънредни и неочаквани загуби на данъчни приходи поради технически грешки в системата за автоматично събиране на данъци. В доклада се заключава, че критерият за дефицита понастоящем се смята за спазен.

Оценка за Финландия. Комисията прие доклад за Финландия съгласно член 126, параграф 3 от ДФЕС. По отношение на критерия за дефицита се очаква през 2016 г. бюджетният дефицит на Финландия да спадне под целта от 3% от БВП. На тази основа настоящото превишаване на целта от 3% от БВП (уведомление за 3,3% от БВП през 2014 г. и планирана стойност от 3,4% през 2015 г.) може да се разглежда като временно и близко до стойността и да бъде определено като извънредно през 2014 г. Що се отнася до критерия за дълга, според прогнозите на Комисията финландският държавен дълг ще бъде 62,5% от БВП през 2015 г. и 64,5% през 2016 г. Според Комисията се очаква Финландия до голяма степен да спази изискванията на плана за корекции за постигане на СБЦ през 2015 г. и 2016 г. Въз основа на това тя заключи, че понастоящем критериите за дефицита и дълга се смятат за спазени. Предвид увеличаващото се съотношение на дълга към БВП бързото приемане и изпълнение на структурни реформи е важно за подобряването на фискалната устойчивост.

Комисията прие и съобщение относно оценката на предприетите от Обединеното кралство действия, според което се очаква Обединеното кралство да постигне целите за номиналния дефицит и за подобряване на структурното салдо през финансовите години 2015 –2016 г. и 2016 – 2017 г. Поради това Комисията смята, че Обединеното кралство е предприело ефективни действия в съответствие с препоръката на Съвета от юни 2015 г.