В Европейската програма за миграцията, приета от Комисията през май 2015 г., се посочва, че е необходимо да се възприеме всеобхватен подход към управлението на миграцията. Оттогава бяха въведени редица мерки, сред които приемането на две извънредни схеми за преместването на 160 000 лица, които очевидно се нуждаят от международна закрила, от най-засегнатите държави членки в други държави — членки на ЕС, и одобрението на плана за действие на Комисията относно връщането, съобщава Рапид.

На 23 септември Европейската комисия представи набор от приоритетни действия за прилагане на Европейската програма за миграцията, които следва да бъдат предприети през следващите шест месеца. Предвидени са както краткосрочни действия за стабилизиране на настоящото положение, така и мерки с по-дългосрочен характер, за да се създаде стабилна система, която ще издържи проверката на времето.

В списъка с приоритетни действия са изброени основните належащи мерки по отношение на: i) оперативните мерки, ii) бюджетната подкрепа и iii) прилагането на законодателството на ЕС.

Списъкът получи подкрепа на неформалната среща на държавните и правителствените ръководители на 23 септември 2015 г. и отново на 15 октомври 2015 г.

Сега тези мерки трябва да се приложат бързо и ефективно на всички равнища.

Финансови ангажименти

По време на неофициалната среща на държавните и правителствените ръководители на 23 септември държавите членки признаха необходимостта да се предостави допълнително национално финансиране. Те потвърдиха този свой ангажимент по време на заседанието на Европейския съвет на 15 октомври. Комисията вече предложи изменения на своите бюджети за 2015 и 2016 г., увеличавайки финансовите ресурси, предназначени за справяне с бежанската криза, с 1,7 милиарда евро. Това означава, че Комисията ще похарчи общо 9,2 милиарда евро за кризата с бежанците през 2015 и 2016 г. Държавите членки се ангажираха да заделят национални средства, за да се присъединят към това усилие. При все това, много от тях все още не са дали своя принос, който да се добави към финансирането, предоставено от ЕС за ВКБООН, Световната продоволствена програма и други работещи в тази сфера организации (500 милиона евро), Регионалния доверителен фонд на ЕС за Сирия (500 милиона евро) и Извънредния доверителен фонд за Африка (1,8 милиарда евро).

Схеми за преместване

Мерките, предложени от Комисията и приети от Съвета на 14 септември и 22 септември, за преместването на 160 000 души, които се нуждаят от международна закрила, ще дадат възможност за значително, макар и частично, намаляване на натиска върху най-засегнатите държави членки. От решаващо значение е сега тези мерки да бъдат приложени изцяло. За да могат тези схеми да работят ефективно, държавите членки трябва бързо да се отзоват на поканата за участие на национални експерти в работата в „горещите точки“, да уведомят Комисията за своя капацитет за приемане и да определят национални звена за контакт, които да координират преместванията с Гърция и Италия, както и действията, свързани с презаселването, на национално равнище.

Подходът „горещи точки“

От жизненоважно значение за стратегията и придаването на тежест на реакцията на ЕС е да се покаже, че системата за миграция може да възстанови нормалното си функциониране, по-специално като се използват екипи за съдействие в управлението на миграцията в „горещите точки“, за да се помогне на държавите членки, подложени на най-силен натиск, да изпълнят своите задължения и отговорности. За да работят екипите за съдействие, те се нуждаят от силна подкрепа от страна на съответните агенции на ЕС, от възможно най-тясно сътрудничество с органите в Италия и Гърция и от подкрепата на държавите членки.

Връщане

Гарантирането на ефективното връщане на бежанците е основна част от работата на екипите за съдействие в управлението на миграцията в „горещите точки“. То изисква също така наличието на ефикасни системи в ЕС за издаване и изпълнение на решения за връщане. През последния месец бяха предприети конкретни мерки за разработване на система за интегрирано управление на връщането и за използване на системите на ЕС за обмен на информация с цел включването в тях на решенията за връщане и на забраните за влизане. Органите на държавите членки, отговарящи за връщането, също трябва да разполагат с необходимите ресурси, за да изпълняват своята роля. Държавите членки следва бързо да приложат плана за действие на ЕС относно връщането, предложен от Комисията и приет от държавите членки през октомври 2015 г. на заседанието на Съвета по правосъдие и вътрешни работи.

Подкрепа за държавите, задействащи механизма за гражданска защита на ЕС

Механизмът за гражданска защита на ЕС има за цел да предложи практическа подкрепа на държавите, силно затруднени от кризисна ситуация. Понастоящем подкрепа по линия на този механизъм търсят Сърбия, Словения и Хърватия. Чрез механизма може да се мобилизират различни видове помощ в натура, включително екипи и оборудване, подслон, медицински материали и други нехранителни продукти, както и експертен опит. Държавата, активираща механизма, отправя призив за съдействие и участващите държави предоставят помощ в отговор на установените нужди. Комисията увеличи размера на съфинансирането, което ще предостави по време на настоящата криза с бежанците за транспортиране на стоки от първа необходимост и експерти. Засега твърде малко държави членки са предприели действия в отговор на отправените призиви и са нужни още значителни ресурси,за да могат Сърбия, Словения и Хърватия да се справят със сегашната ситуация.