Съобщение от Европейския парламент:

Изнасянето на данни те прави герой за едни и престъпник за други. На 29 юни Антоан Делтур бе осъден за кражба в Люксембург за предоставянето на медиите на документи, потвърждаващи сключването на споразумения за преференциално данъчно третиране на корпорации. В същото време разкритията на такива като него са в основата на разследванията на Парламента за корпоративното облагане и досиетата от Панама. На 6 юли депутатите ще разискват защитата на хората, които подават сигнали в полза на обществото.

Защо тези хора са важни

За да станат обществено достояние съмнителни или порочни практики, често е нужно да изтече информация отвътре. Разкритията на Едуард Сноудън за електронното следене от американските служби накараха Европейския съд да обяви за невалидно споразумението между ЕС и САЩ за защита на данните на европейците на американски сървъри. Сега се водят преговори за ново споразумение [3] с по-големи гаранции за безопасността на личните данни и Европейският парламент следи внимателно темата.

Самият Антоан Делтур привлече вниманието към т. нар. данъчни постановления [4], които дават възможност на мултинационални компании да договорят с властите в някои страни по-изгодни условия на облагане. Досиетата от Панама пък откриха завесата за света на кухите офшорни компании, които позволяват да се скрие реалният собственик на дружества и да се заблудят данъчните служби.

Ролята на Парламента

Европейският парламент призова страните членки да дадат закрила на Едуард Сноудън [5] срещу преследването от властите в САЩ за шпионаж и кражба на държавна собственост.

Много депутати също така подкрепиха Антоан Делтур [6] и го поздравиха за неговата смелост; той беше и сред носителите на Наградата за европейски гражданин за 2015 г. [7] (PDF) През юни 2016 г. Делтур бе осъден за кражба от съд в Люксембург и му бе наложена 12-месечна условна присъда, а журналистът, с който той бе работил, бе обявен за невинен.

Подобряване на защитата на хора, подаващи сигнали

През април Европейският парламент прие директива за търговските тайни [8], която осигурява на фирмите правни инструменти за защита срещу кражба или злоупотреби с важна за тях информация. Депутатите обаче подчертаха, че това законодателство не може да се използва за ограничаване на свободата на медиите или работата на журналисти, особено по отношение на разследвания и защита на техните източници на информация.

Критици на директивата в и извън Парламента твърдят, че има твърде много слабости в защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, и настояват за специално законодателство на ЕС.

През 2013 г. в доклад [9] за борбата с организираната престъпност депутатите призоваха Европейската комисия да създаде всеобхватна програма за защита на лицата, изнасящи данни за нередности. Комисията обаче отхвърли идеята.