Европейската комисия поиска от България да съгласува всички свои национални разпоредби в съответствие с правото на ЕС относно безопасността на железопътния транспорт (Директива 2004/49/ЕО [2]). Тази директива изисква от държавите членки да създадат независим орган по безопасността и независим разследващ орган на произшествия и инциденти. Тя също така изисква разпределяне на задачите и отговорностите за безопасността между различните заинтересовани страни от железопътния транспорт с цел да се гарантира, че те не се припокриват и не си противоречат помежду си. До момента обаче България не е успяла да осигури независимостта на разследващия орган и да му предостави достатъчно ресурси. България разполага с два месеца, за да коригира ситуацията. В противен случай Комисията може да реши да предяви иск пред Съда на ЕС срещу нея.

В областта на устойчивия транспорт Комисията поиска от България да транспонира изцяло правилата на ЕС относно разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива (Директива 2014/94/ЕС [3]). Основната цел на директивата е да установи обща рамка за широкомащабно разгръщане на инфраструктура за алтернативни горива в Европа. Това е от съществено значение, за да се намали зависимостта на транспорта от петрола, да се смекчи въздействието му върху околната среда и по този начин да се укрепи водещата роля на Европа в борбата срещу изменението на климата. Директивата определя минимални изисквания за изграждането на инфраструктура за алтернативните горива, включващи зарядни точки за електрически превозни средства и точки за зареждане с природен газ и водород. Решението трябваше да бъде приложено до 18 ноември 2016 г. най-късно. Въпреки това България само частично е уведомила Комисията за мерки за транспониране на директивата в националното право. В срок от два месеца България трябва да уведоми Комисията за тези мерки. В противен случай Комисията може да реши да предяви иск пред Съда на ЕС.

За повече подробности относно всички взети решения вж. регистъра на решенията за установяване на нарушение [4].