Европейската комисия обяви модернизация на политиката на сближаване в следващия дългосрочен бюджет на ЕС за 2021—2027 г.. Тя е основната инвестиционна политика на ЕС и един от най-конкретните изрази на солидарност в Съюза.
Поставя се акцент върху ключовите инвестиционни приоритети, във връзка с които ЕС е в най-добра позиция да постигне резултати: иновации, подкрепа за малките предприятия, цифрови технологии и модернизиране на промишлеността. Освен това ще бъдат предоставени средства за прехода към нисковъглеродна, кръгова икономика и борбата с изменението на климата.
В предложението се въвежда и по-индивидуализиран подход: За да се намалят неравенствата и да се помогне на регионите с ниски доходи и слаб растеж да наваксат изоставането си, БВП на глава от населението остава водещият критерий при разпределянето на средствата. Въвеждат се и нови критерии, за да се отчетат по-добре реалностите по места — младежка безработица, ниско равнище на образование, изменение на климата и приемане и интегриране на мигранти.
Опростява се достъпа до финансиране за да има по-малко административни формалности и по-облекчени процедури за контрол на предприятията и предприемачите, които се възползват от финансиране от ЕС
Комисията предлага и засилване на връзката между политиката на сближаване и структурните реформи по европейския семестър, за да се създаде благоприятна среда за растежа и предприятията в Европа.
В условията на безпрецедентна прозрачност на 2 май Европейската комисия представи за пръв път своето предложение за нов дългосрочен бюджет на ЕС в текущи и постоянни цени за 2018 г.

1. Акцент върху ключовите инвестиционни приоритети, във връзка с които ЕС е в най-добра позиция да постигне резултати: Преобладаващата част от инвестициите в рамките на Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд ще бъдат за иновации, подкрепа за малките предприятия, цифрови технологии и модернизиране на промишлеността. Освен това ще бъдат предоставени средства за прехода към нисковъглеродна, кръгова икономика и борбата с изменението на климата, като по този начин ще бъдат постигнати резултати по Парижкото споразумение.
2. Политика на сближаване за всички региони и по-индивидуализиран подход към регионалното развитие:
- Инвестиции във всички региони: Регионите, които все още изостават по отношение на растежа или доходите — те се намират предимно в Южна и Източна Европа — ще продължат да получават значителна помощ от ЕС. Чрез политиката на сближаване ще продължи да се инвестира във всички региони, тъй като много от тях в цяла Европа, включително и в по-богати страни членки, изпитват трудности при извършването на индустриален преход, борбата с безработицата и отстояването на позициите си в глобализираната икономика;
- По-индивидуализиран подход: В рамките на политиката на сближаване се запазват трите категории региони: по-слабо развити региони, региони в преход и по-силно развити региони. За да се намалят неравенствата и да се помогне на регионите с ниски доходи и слаб растеж да наваксат изоставането си, БВП на глава от населението остава водещият критерий при разпределянето на средствата. Въвеждат се и нови критерии, за да се отчетат по-добре реалностите по места — младежка безработица, ниско равнище на образование, изменение на климата и приемане и интегриране на мигранти.
- На местно равнище: Политиката на сближаване за 2021—2027 г. е израз на една Европа, която дава възможности, като подкрепя местните стратегии за развитие. Местните, градските и териториалните органи ще участват по-активно в управлението на средствата от ЕС, а повишените равнища на съфинансиране ще засилят усещането за съпричастност на регионите и градовете към финансираните от ЕС проекти.
3. По-малко, по-ясни, по-кратки правила и по-гъвкава рамка:
- Опростяване на достъпа до финансиране: Комисията предлага в следващия дългосрочен бюджет на ЕС правилата да бъдат опростени, за да има по-малко административни формалности и по-облекчени процедури за контрол на предприятията и предприемачите, които се възползват от финансиране от ЕС;
- Единна нормативна уредба: За седемте фонда на ЕС, управлявани в партньорство със страните членки (съгласно принципа за „споделено управление“), вече важи единна нормативна уредба — очаква се това да облекчи дейността на мениджърите на програми по фондовете на ЕС. Това ще улесни и полезното взаимодействие — например между фондовете по политиката на сближаване и фонд „Убежище, миграция и интеграция“ — при разработването на местни стратегии за интеграция на мигрантите. Рамката също така създава условия за по-ефективни връзки с други фондове от инструментариума на бюджета на ЕС; например страните членки могат да решат да прехвърлят част от ресурсите си по политиката на сближаване във фонда InvestEU.
- Адаптиране към нуждите: Освен това в новата рамка стабилността, необходима за дългосрочно планиране на инвестициите, е съчетана с точно необходимото равнище на гъвкавост, за да се реагира ефективно на непредвидени събития. Чрез междинен преглед ще се определи дали са необходими промени в програмите за последните две години от периода на финансиране, като ще бъдат възможни малки трансфери на ресурси в рамките на програмите по фондовете на ЕС.
4. По-силна връзка с европейския семестър, за да се подобри инвестиционната среда в Европа: Комисията предлага засилване на връзката между политиката на сближаване и европейския семестър, за да се създаде благоприятна за растежа и предприятията среда в Европа, така че да може да се реализира пълният потенциал на инвестициите на равнище ЕС и на международно равнище. Тази по-силна подкрепа на политиката на сближаване за структурните реформи ще гарантира пълно взаимно допълване и координация с новата, подобрена Програма за подкрепа на структурните реформи.