В три държави — членки на ЕС, (България, Кипър и Малта) понастоящем се прилагат схеми за предоставяне на гражданство на инвеститори в тези държави при условия, които не са толкова строги, колкото обикновените режими за натурализация, се казва в съобщение на пресслужбата на ЕК. В тези три държави членки няма нито задължение за физическо пребиваване на лицето, нито изискване за други действителни връзки с държавата, преди да бъде получено гражданство. Еврокомисарят по правосъдието Вера Йоурова, цитирана от БНР:
България е най-малко проблематична от трите страни
Тези схеми представляват общ интерес за ЕС, тъй като всяко лице, което придобие гражданство на държава членка, придобива едновременно с това гражданство на Съюза. Решението на една държава членка да предостави гражданство в замяна на инвестиции дава автоматично права по отношение на другите държави членки, и по-специално правата на свободно движение и достъп до вътрешния пазар на ЕС, за да се упражнява икономическа дейност, както и правото да гласуваш и да бъдеш избиран в европейски и местни избори. На практика тези схеми често се рекламират като способ за придобиване на гражданство на Съюза заедно с всички права и привилегии, произтичащи от него.
В доклада на Комисията са посочени следните области, които предизвикват загриженост:
· Сигурност: проверките на кандидатите не са достатъчно надеждни и централизираните информационни системи на ЕС, като например Шенгенската информационна система (ШИС), не се използват систематично, както би следвало;
· Изпиране на пари: необходими са засилени проверки („комплексна проверка“), за да се гарантира, че правилата за борба с изпирането на пари не се заобикалят;
· Избягване на данъци: необходими са мониторинг и докладване, за да се гарантира, че физическите лица не се възползват от тези схеми поради предимствата, произтичащи от привилегировани данъчни правила;
· Прозрачност и информация: в доклада се констатира липсата на ясна информация относно начина, по който схемите се управляват, включително относно броя на получените заявления, одобрените или отхвърлените заявления, както и произхода на кандидатите. Освен това държавите членки не обменят информация относно кандидатите за такива схеми, нито се информират взаимно за отхвърлените кандидати.
Схеми за предоставяне на право на пребиваване срещу инвестиции („златни визи“)
Схемите за предоставяне на право на пребиваване срещу инвестиции, макар и различни от схемите за предоставяне на гражданство от гледна точка на правата, които предоставят, излагат на също толкова сериозни рискове сигурността на държавите членки и на ЕС като цяло. Валидното разрешение дава право на пребиваване на гражданин на трета държава в съответната държава членка, но също така и право да пътува свободно в Шенгенското пространство. Въпреки че законодателството на ЕС урежда условията за влизане на определени категории граждани на трети държави, издаването на разрешения за пребиваване на инвеститори понастоящем не е регулирано на равнището на ЕС и остава национална компетентност. Понастоящем 20 държави членки прилагат такива схеми: България, Чешка република, Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия и Обединено кралство. В доклада на Комисията са посочени следните области, които предизвикват загриженост:
· Проверки, свързани със сигурността: съгласно правото на ЕС съществуват определени задължения по отношение на сигурността, които трябва да бъдат взети предвид преди издаването на виза или разрешение за пребиваване на чуждестранни инвеститори. Налице е обаче липса на достъпна информация относно практическото прилагане и свободата на действие в начина, по който държавите членки подхождат към съображенията за сигурност;
· Изискване за физическо пребиваване:разрешенията за пребиваване, получени срещу инвестиция — с изискване на ограничено физическо присъствие на инвеститора във въпросната държава членка или дори без то да е необходимо — могат да окажат влияние върху прилагането на статута за дългосрочно пребиваване в ЕС и върху правата, свързани с този статут, и могат даже да осигурят по-бърз достъп до национално гражданство и съответно гражданство на ЕС;
· Липса на прозрачност: В доклада се подчертава липсата на прозрачност и надзор на схемите, по-специално по отношение на мониторинга и липсата на статистически данни за броя на тези, които получават разрешение за пребиваване чрез такава схема.