След като бившето правителство на Пламен Орешарски отказваше да предостави информация за условията, при които оказа помощ на Първа инвестиционна банка, част от въпросите най-накрая получават отговор, но благодарение на Брюксел, коментира „Капитал”.



Европейската комисия публикува писмото си до България от 29 юни, с което дава зелена светлина за поисканото два дена по-рано разрешение за държавна помощ за банковата система в размер на до 3.3 млрд. лв. От него става ясно, че страната е поела ангажимент да осигурява подкрепа само на платежоспособни институции, които нямат капиталов недостиг, а само нужда от ликвидност.



Заключението на комисията е [2] (36.03 KB, PDF), че депозити на държавата в избрани банки като цяло не съответства с правилата на вътрешния пазар, но предвид ликвидната криза в банковата система от 20 юни, предложената схема може да се приеме като "подходяща, необходима и адекватна мярка за поправяне на сериозен дисбаланс в българската икономика".



За да се осигури, че помощта няма да се ползва за нелоялна конкуренция, от ЕК настояват и държавната подкрепа да не се ползва за рекламни цели, с които да се привличат клиенти. Това е по-леката възможна санкция, като често комисията налага пълна забрана за реклама, но в случая е преценено, че предвид възможната банкова паника е добре да се остави възможност на банките да успокояват депозантите си.



Друго изискване на ЕК е всяка институция, поискала помощ, да представи план за преструктуриране или ликвидация до два месеца от получаване на депозита. Тъй като ликвидната подкрепа беше предоставена на ПИБ на 30 юни, това означава, че банката трябва да е готова с документа до края на август, за когато България е поела ангажимент да го представи на комисията. Планът трябва да се изготви по европейските правила за връщане към жизнеспособност.



Други забрани, приложими към ПИБ по време на ползване на помощта, са изплащане на дивиденти, обратни изкупувания и придобивания на други банки.