Преди година освен оценка на риска, направихме и план за действие по всяка една оперативна програма, за да бъдат намалени загубите. По времето на вицепремиера г-жа Златанова редица параметри от този план бяха изпълнени. Управлението на евросредства е динамичен процес и рискове възникват непрекъснато. Някои от тях не са били овладяни своевременно, затова година по-късно заварихме една спряна оперативна програма "Околна среда" (ОПОС) и спрени две оси от оперативна програма "Регионално развитие" (ОПРР) – за градско възстановяване и туризъм заяви пред Mediapool вицепремиерът по еврофондовете в служебното правителство Илияна Цанова. Проблемите бяха ясни още през 2013 г., заради огромното предизвикателство с провеждането на обществените поръчки. Капацитетът на общините не е достатъчен, за да може да обработят такъв огромен финансов ресурс. По ОПОС бяха обявени поръчки за над 2 млрд. лв. Това беше пик и се очакваше, че ще имаме по-голям процент на грешките и недостатъците на системата ще излязат наяве.

Два са основните проблеми, посочени в докладите на Европейската комисия (ЕК) и Изпълнителна агенция "Одит на средствата от Европейския съюз" (ОСЕС). От една страна имаме проблем с предварителния контрол от страна на управляващите органи, а от друга - проблем със самия процес на провеждането на обществените поръчки и критериите, които се залагат в тръжните условия – неравнопоставеност на кандидатите, ограничителни условия. Проблемите са едни и същи за ОПОС, ОПРР и Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Важно е управляващите органи да уеднаквят процедурите, така че бенефициентите да не се объркват, а ние да направим такива контролни механизми на тези нива, които да са ефективни.

По седемте оперативни програми през тази година трябва да разплатим 1.367 млрд. евро до края на 2014 г. Процентът на изпълнението на тази цел към края на юли е близо 33%. Основният приоритет на служебното правителство е да възобнови плащанията по ОПОС и ОПРР и ние вече го изпълнихме. Колкото по-скоро започнем с този процес, толкова по-малък ще бъде рискът от загуба. Затова взехме решение всички сертификати да бъдат изплащани от Национален фонд. Разходите за плащания по оперативните програми са заложени в бюджета. Проблемът е, че липсват приходи от ЕК, което пряко влияе на дефицита. Със започването на плащанията дефицитът ще се вдигне, но целта е той да остане под 3%, както е разрешено, за да не влезем в процедура по свръхдефицит. Следващата стъпка е да се възобнови диалогът с ЕК, така че да можем да възстановим плащанията и от Европа.

 Три са рисковите програми - ОПОС, ОПРР и Техническа помощ. Оценките ни към момента са по ОПОС загубите да са около 75 – 102 млн. евро, по ОПРР се оценяват на около 26 млн. евро, а по "Техническа помощ" – на 2.7 млн. евро. По програмата за селските райони трябва да разплатим 398 млн. евро, като до момента са разплатени малко над 13%. Очевидно при това темпо на разплащане има съществени риск за загуба на средства.