В свое прессъобщение от 22 октомври БНБ съобщава, че на 21.10.2014 г. Българската народна банка е изпратила отговор на писмото на Председателя на Европейския банков орган (ЕБО) от 17.10.2014 г., с което e уведомена за приетата на същата дата Препоръка към Българската народна банка и Фонда за гарантиране на влоговете в банките относно необходимите действия за спазване на Директива 94/19/ЕО.

Становището на БНБ по отправената Препоръка на ЕБО е следното:

Както вече БНБ е отбелязала в предишни становища, дефиницията за „неналичен депозит“, съгласно член 1, параграф 3, подточка (i) от Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозитите не би могла да бъде директно приложена, доколкото не е безусловна и достатъчно ясна и точна, а тези условия, съгласно практиката на Съда на ЕС, обуславят възможността за директно прилагане. Дефиницията сама по себе си не предоставя директни правомощия на определен компетентен орган в държава членка, тя само посочва характеристиките на „неналичен депозит“. При съобразяване с тази дефиниция в националното законодателство следва да бъде определен компетентен орган и неговите правомощия, включващи специфични национални мерки, чрез които да се установи, че депозитите са неналични.

Както вече БНБ е посочвала, Директива 94/19/ЕО установява минимална хармонизация и са необходими мерки по въвеждането й в националното законодателство, с които да се постигне целения с Директивата резултат, при съблюдаване на пълно съответствие с националната правна рамка и съобразяване с особеностите на националната правна система.

Установяването на „неналичен депозит“, съгласно член 1, параграф 3 подточка (i) от Директива 94/19/ЕО , следва да бъде направено от „съответния компетентен орган“, който обаче се определя съгласно националното право и има правомощия, изчерпателно определени от националното законодателство.

В тази връзка единственото правомощие, предоставено на БНБ, съгласно националните разпоредби, въвеждащи изискването на член 1, параграф 3, подточка (i) от Директива 94/19/ЕО, е да отнеме лиценза на банка при установяване, че условията, определени в чл. 36 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), са налице. Отнемането на лиценза на банка подлежи на оспорване пред Върховния административен съд. Всяко друго решение, взето от БНБ извън кръга на нормативноустановената й компетентност , би било нищожно. БНБ не разполага с правомощия, съгласно националното законодателство, да установи, че депозитите в дадена кредитна институция са неналични чрез друг акт, различен от отнемането на лиценза за банкова дейност.

Горепосоченото е валидно и за Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ), който може да плати гарантирания размер на депозитите при условията на член 23 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (ЗГВБ), единствено когато БНБ е отнела лиценза за банкова дейност на съответна банка и при никакви други условия. Освен това такова решение предполага изразходване на средства на Фонда за милиарди левове и не би могло да бъде взето без ясно правно основание в националното законодателство.

Всеки административен орган следва да взема своите решения и да оповестява административните си актове в рамките на обхвата на своите правомощия, установени в националното право. В случай че се установи, че националното право, въвеждайки съответната директива на ЕС, определя в по-тесен смисъл и не предоставя в пълен обем правомощия на съответния компетентен орган така, както изисква директивата, националното право следва да се измени.

Член 1, параграф 3, подточка (i) от Директива 94/19/ЕО, който по същността си е дефиниция, следва да бъде подходящо транспониран в националното законодателство. Тази разпоредба изисква задължително национални законодателни мерки за въвеждането й, които да съответстват на националния правен ред и особености. Такива мерки, както са определени от българския законодател, представляват отнемането на лиценза за банкова дейност като предпоставка за изплащане на депозити от страна на ФГВБ. Не е налице друга национална мярка, въвеждаща в българското законодателство член 1, параграф 3, подточка (i) от Директива 94/19/ЕО.

В допълнение поставянето на банка под специален надзор, включващо спиране на изпълнението на нейните задължения, е национална надзорна мярка, приложима съгласно раздел осми на глава единадесета от ЗКИ. Тази мярка е наложена чрез административен акт, който БНБ е приела през юни 2014 г. при спазване на законовите изисквания. Той не е оспорен пред съда, влязъл е в сила и е породил правно действие. Съгласно чл. 115, ал. 3 от ЗКИ тази мярка може да бъде приложена за период най-много до шест месеца. При условие, че този срок е прекомерно дълъг спрямо сроковете за изплащане на гарантираните депозити съгласно Директива 94/19/ЕО, националното законодателство следва да бъде съответно променено.

В контекста на гореизложеното БНБ заявява, че независимо, че констатациите относно твърдяното несъответствие с правото на ЕС засягат БНБ и ФГВБ, нито една от двете институции не разполага с компетентност да измени националното законодателство за преодоляване на несъответствието. Такива правомощия има единствено българският парламент.

Отбелязва се също така, че в националното законодателство не са налице разпоредби и процедури, които оправомощават БНБ да даде възможност за частичен достъп до депозити. Както беше посочено по-горе, с изключение на разпоредбата на чл. 23 от ЗГВБ, не са налице други условия за изплащане на гарантирани депозити съгласно българското законодателство. Не са налице също така разпоредби, на основание на които в случай на недостатъчност на ликвидните средства в банка, да бъде извършено частично изплащане или разпределение на тези средства. При такива обстоятелства българският законодател не е възложил на БНБ компетенции да разрешава или отказва частичен достъп до депозити в банка и всяко такова решение, взето от БНБ, би било оспоримо и би породило правна несигурност.

В допълнение БНБ е уведомила ЕБО, че оценката и анализа на активите на КТБ, извършени от одиторските фирми „Делойт България“ ООД, „Ърнст енд Янг Одит“ ООД и „Афа“ ООД, вече са приключили. Управителният съвет на БНБ е възложил на квесторите да осчетоводят изготвените в пълно съответствие с международните стандарти за финансова отчетност оценки и до 31.10.2014 г. да представят в БНБ необходимите надзорни отчети за вземане на решенията, предвидени в Закона за кредитните институции.

БНБ информира ЕБО за предприетите до настоящия момент мерки, които вече са в ход. БНБ посочва, че във връзка с откритата от Европейската комисия процедура за нарушение на Директива 94/19/EC, за която България беше уведомена на 26.09.2014 г., страната изрази позиция, одобрена от Министерския съвет. По констатацията на Комисията, че неправилно са транспонирани чл. 1, параграф 3 и чл. 10, параграф 1, т. 1 от Директива 94/19/ЕО, е застъпено със съответни аргументи становището, че при транспонирането на директивата българският законодател се е стремял да облече в правна форма търсения от европейския правен акт резултат, отчитайки конкретните разпоредби и духа на директивата. Независимо от това е изразено съгласие, че има известно несъответствие в частта за наличието на максимално бърз достъп на вложителите до гарантираните суми. За отстраняване на несъответствието е в процес на разработване проект на нов Закон за гарантиране на влоговете в банките. Представен е и конкретен времеви график за приемането му. Поет е ангажимент във връзка с транспонирането на новата Директива 2014/59/ЕС за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници до края на 2014 г. да бъде съществено променена процедурата за поставяне на банки под специален надзор по о Закона за кредитните институции. Новото законодателство, което е в процес на разработване, ще отчете констатациите на ЕБО и ЕК.

БНБ изразява готовност да продължи да предоставя своя експертен опит, за да съдейства на компетентните органи в България в процеса на законодателните промени, така че да се гарантира пълно съответствие с правото на ЕС.

Обръщаме внимание на българската общественост, че съгласно Регламент (ЕС) № 1093/2010 г. за създаване на ЕБО препоръките, издавани от ЕБО, нямат задължителен и правнобвързващ за компетентния орган характер. Целта на препоръките е да се постигне налагане на последователни, ефикасни и ефективни надзорни практики в рамките на Европейската система за финансов надзор и осигуряване на общо, еднакво и последователно прилагане на правото на ЕС. Процедурата, установена в чл. 16 и 17 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 г., предвижда, че при неизпълнение на препоръките на ЕБО в посочените срокове ЕБО уведомява ЕК, която от своя страна може да издаде официално становище.