Кризата с КТБ е основна причина България да бъде поставена сред страните с прекомерни макроикономически дисбаланси, които изискват специален мониторинг от Брюксел. Това обясниха експерти от Европейската комисия, след като тя постави страната ни в нова, по-рискова категория. Решението е в рамките на така наречения „европейски семестър” за координация на икономическите политики, предаде БНР.

Европейската комисия изпрати силен сигнал към страните членки за насърчаване на структурните реформи и консолидиране на публичните финанси. На заседанието си в сряда, 25 февруари 2015 г., комисарите приеха макроикономическите оценки и препоръки към страните, които са част от пакета за икономическо наблюдение на ЕК, известен като Годишен преглед на растежа 2015 г., съобщават от ЕК

От 16 страни, чиито икономики бяха определени през ноември м.г. като страдащи от макроиконимически дисбаланси, Комисията задълбочи процедурата по отношение на три страни, като ги премести в по-тежки категории в шестстепенната скала за оценка: Франция (категория 5), Германия (категория 3) и България (категория 5). За две страни ЕК започна наблюдение на макроикономическите дисбаланси: Португалия и Румъния, за Словения оценката беше облекчена. Десет други страни останаха без промяна на статута.

По отношение на България в задълбочената си оценка Комисията изтъква, че икономиката на страната страда от прекомерни дисбаланси, които изискват решителни политически действия и специално наблюдение. По-конкретно трусовете във финансовия сектор през 2014 г. са предизвикали загриженост относно съществуването на банкови практики в частта от банковия сектор, която е собственост на местни лица, с потенциално значими последствия за финансовия сектор и общата макроикономическа стабилност. В допълнение подобряващата се, но все още негативна, външна позиция, корпоративната свръхзадлъжнялост и слабата гъвкавост на пазара на труда продължават да представляват макроикономически рискове и заслужават внимателно наблюдение.

Неравновесия в макроикономиката ни бяха установени още през май 2012-а година, припомня БНР.. Досега обаче те не бяха смятани за прекомерни, и България беше във втората от общо 6 категории, предвидени в механизма за ранно предупреждение. Новата оценка на комисията подрежда страната ни в петата, предпоследна категория, а комисарят по икономическите и финансови въпроси Пиер Московиси даде следното обяснение:

В България след сътресенията на финансовия пазар от 2014-а година, имаме притеснения доколко надеждни са определени банкови практики. Нивото на корпоративната задлъжнялост и слабият трудов пазар продължават да излагат страната на макроикономически рискове.

Пакетът оценки, приет от ЕК в сряда, е част от Годишният преглед на растежа, които започна през ноември м.г. и определя аналитичната основа за приемането на конкретни препоръки за всяка страна. За първи път Комисията представя оценките си толкова рано в годишния цикъл за икономическо наблюдение в ЕС известен като Европейски семестър. С изтеглянето на публикуването на оценките с почти 3 месеца ЕК цели да даде повече време за обсъждания и подготовка на конкретни мерки за преодоляване на дисбалансите от страните членки.

В следващите стъпки Комисията ще представи тези препоръки на Съвета на ЕС. Очаква се те да бъдат обсъдени от Съвета на икономическите и финансови министри (ЕКОФИН) на заседанието му през март.

През март Комисията ще организира и нов кръг от двустранни срещи със страните членки, за да даде възможност да се обсъдят конкретните доклади за страните. До средата на април се очаква страните-членки да представят националните си програми за реформи. Въз основа на докладите и програмите, ЕК ще представи конкретни икономически препоръки за страните-членки за периода 2015 – 2016 г. през месец май.