България дели със Словакия последното място в Европейския съюз по усещане за независимост на съдебната система.

Днес Европейската комисия публикува Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2015 г. [3] (PDF), в което се съдържа обзор на качеството, независимостта и ефикасността на правосъдните системи на държавите членки, съобщават от ЕК.

Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието е инструмент за информация, чиято цел е да помага на държавите членки да постигнат по-ефективно правосъдие, като им предоставя обективни, надеждни и сравними данни относно техните системи за гражданско, търговско и административно правосъдие.

„Ефективната правосъдна система е основен стълб на всяка демокрация. Реформите в системата на правосъдието имат ключова роля за утвърждаване на общите ценности на Съюза и за създаване на благоприятната инвестиционна среда, от която се нуждаем за постигането на устойчив растеж“, заяви Вера Йоурова, комисарят на ЕС по въпросите на правосъдието, потребителите и равнопоставеността между половете. „През 2014 г. повечето държави членки провеждаха реформи в правосъдните си системи и Комисията приветства и подкрепя техните усилия. По-ефективните правосъдни системи ще доведат до повишаване на взаимното доверие между държавите членки. Съзнаваме, че е нужно време, за да дадат резултати реформите в системата на правосъдието, но виждаме някои обнадеждаващи признаци в новото Информационно табло. Уверена съм, че държавите членки ще провеждат реформите решително и неотклонно“.

Информацията подпомага европейския семестър — годишния процес на координация на икономическите политики в ЕС. Заедно с оценките за отделните държави Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието спомага да се идентифицират потенциални слабости и да се насърчат държавите членки да провеждат, където е необходимо, структурни реформи в областта на правосъдието.

Ето някои от основните констатации от Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2015 г.:

Освен че е последна по "усещането за независимост", България отбелязва влошаване спрямо предходните години. Страната ни е последна в Европейския съюз и по средства на глава от населението, които отделя за съдилищата – у нас те са под 20 евро на човек годишно, докато в Люксембург, който води класацията, сумата надхвърля 140 евро.

В същото време България е сред страните с най-малко висящи дела на първа инстанция, както и сред тези, в които първоинстанционните съдилища решават най-бързо граждански, търговски и административни дела. При делата за несъстоятелност обаче статистиката не е благоприятна – според нея у нас решаването на подобни дела отнема повече от три години, което е сред най-дългите срокове в Евросъюза. От данните прави впечатление още, че българските магистрати са сред тези, които преминават през най-малко специализирани обучения за европейското законодателство.

Годишният преглед, представен днес, е с фокус независимостта, ефективността и качеството на съдебните системи. Резултатите от него ще бъдат взети предвид при определянето на приоритетите за финансиране от еврофондовете. Те ще бъдат отчетени и при изготвянето на специфичните препоръки към отделните страни в рамките на европейския семестър.

Наблюдава се подобрение на ефективността на правосъдните системи в държавите членки. Положението обаче се различава значително за различните държави членки и показатели. За реализирането на ползите от реформата в правосъдните системи е необходимо време.

Продължиха усилията за увеличаване на използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) за съдебните системи. Въпреки това показателите разкриват слабости в редица държави членки — както по отношение на ИКТ инструментите, на разположение за целите на администрацията и управлението на съдилищата, така и по отношение на електронната комуникация между съдилищата и страните по делата.

В по-голямата част от държавите членки над 20 % от съдиите са преминали текущо обучение по право на ЕС или по право на други държави членки. Това равнище е значително над годишната цел от 5 % за практикуващите юристи, които трябва да бъдат обучени, с цел постигане до 2020 г. на целта от 50 %.

По-голямата част от държавите членки предоставят безплатен онлайн достъп за широката общественост до съдебни решения по граждански и търговски дела.
Колкото по-висока е съдебната инстанция, толкова по-малък е дялът на жените съдии. Макар да се наблюдава положителна тенденция при дяла на жените професионални съдии на първа и втора инстанция, то при върховните съдилища в повечето държави членки трябва да бъдат положени допълнителни усилия за постигането на равнопоставеност между половете на ниво 40—60 %.

Сегашното трето издание на Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието има за цел да се идентифицират възможни тенденции в трите основни направления: ефикасност, качество и независимост на правосъдието. В него се съдържат нови показатели и по-точни данни, основаващи се на нови източници на информация, например относно ефикасността на съдилищата в областта на обществените поръчки и правата върху интелектуална собственост.

Включени са нови параметри, като например използването и насърчаването на алтернативни способи за решаване на спорове, включително потребителски спорове, качеството на онлайн процедурите за искове с малък материален интерес, комуникационните политики на съдилищата и дялът на жените професионални съдии. В Информационното табло също така се разглеждат факторите, които могат да спомогнат да се повиши качеството на съдебните системи.

 Констатациите от Информационното табло ще бъдат взети предвид при текущите специфични за всяка държава анализи, изготвяни в рамките на европейския семестър за 2015 г. Тези констатации се вземат под внимание също и при определянето на приоритетите за финансиране по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) по отношение на реформите в правосъдните системи. Въведени бяха специални показатели, с които да се следи ефективността на подкрепата от ЕСИФ.