Трябва да се възползваме от възможността да сформираме тематични регионални съюзи, за да отстояваме взаимните си интереси в ЕС по-добре. Това заяви вицепремиерът Меглена Кунева по време на публична дискусия на тема „Предизвикателствата пред новите държави-членки на ЕС“ с участието на Весна Пусич, заместник министър-председател и министър на външните и европейските работи на Хърватия, съобщава правителствената пресслужба.

Кунева посочи, че страните на Балканите, които са членки на Европейския съюз, могат да действат заедно по примера на т.нар. Вишеградската четворка – Унгария, Полша, Чехия и Словакия, и да защитават заедно своите интереси в рамките на Съюза. „Време е да имаме една голяма политическа цел“, коментира тя. „Трябва да определим приоритетите и да направим план за действие и той да стане факт възможно най-скоро“, посочи Кунева. Тя направи три предложения – миграция и сигурност, общи проекти по плана „Юнкер” и равноправно третиране на страните от региона с останалите държави-членки.

Кунева беше категорична, че България и Хърватия са страните, които най-добре познават Западните Балкани и техните проблеми. По думите й, за нас повече от останалите страни е особено важно изграждането на регион на стабилност, сигурност и просперитет, в който са гарантирани ценностите, принципите и стандартите на ЕС и това е особено актуално в контекста на събитията в Република Македония. „Република Македония е в тежка политическа криза и ние като част от ЕС и като съседна държава сме ангажирани да спомогнем за нейното разрешаване. Като държава-членка очакваме и ще настояваме ЕС също да се ангажира по ясен и категоричен начин в процеса на излизане на македонската страна от политическа криза и установяване на трайна политическа стабилност“, посочи Кунева и допълни, че стабилността на Република Македония е въпрос и на европейска сигурност.

„От взаимен интерес е постигането на трайна необратимост на геостратегическия избор на страната към ЕС“, каза вицепремиерът и добави, че България винаги активно и последователно е подкрепяла процеса на разширяване на ЕС и евроатлантическото бъдеще на Република Македония, но това следва да мине през тежки реформи, част от които са и добросъседските отношения.

„Сред основните предизвикателства пред една нова държава-членка е да продължи ефективно процесите на последваща и задълбочена интеграция – както членството в еврозоната, така и членството в Шенген“, коментира още Кунева. Тя посочи, че докато еврозоната и Шенген са създадени преди присъединяването и предполагат предварително зададени критерии и условия, то за сега изграждащите се нови интеграционни проекти и структури в Съюза България и Хърватия са пълноправен участник от самото им зараждане и имат възможност да влияят както върху тяхната архитектура, така и върху техните цели и функции. Като такива проекти тя изброи Европейския енергиен съюз, банковия съюз, новата политика за дигитална Европа, планът „Юнкер”, новата европейска стратегия за сигурност и европейския дневен ред за миграция.

Хърватският вицепремиер и външен министър Весна Пусич посочи, че за страната й пътят към Европа е означавал не само да принадлежи към една по-голяма общност, а да се изгради съвременна, модерна, плуралистична държава. Тя заяви, че членството в ЕС означава да живееш по стандартите на Съюза и да са развързани ръцете ти, за да окажеш влияние върху тези европейски правила. Пусич също така призова за задълбочаване на регионалните контакти и стабилност в региона.

Вицепремиерите на България и Хърватия проведоха и двустранна среща след публичната лекция, на която бяха обсъдени борбата с корупцията и правосъдната реформа, както и възможностите за сътрудничество по плана за инвестиции „Юнкер”.