Европейската комисия представи днес ключови препоръки за модернизиране на политиките в сферата на научните изследвания и иновациите в България.   България е първата страна членка, която се възползва от възможностите на механизма за подкрепа в областта на политиките (Policy Support Facility) [2] по програмата на ЕС за изследвания и иновации „Хоризонт 2020“. Този механизъм дава практическа подкрепа на правителствата  при определянето, прилагането и оценката на онези реформи, които са необходими за подобряване на публичните структури в сферата на изследванията и иновациите.

Европейският комисар за научни изследвания, наука и иновации, Карлос Моедаш каза: "Поздравявам България за това, че беше първата държава членка, която по собствено желание използва възможностите на механизъм за подкрепа в областта на политиките по програмата за изследвания и иновации "Хоризонт 2020". Подобно на други страни от Европейския съюз България прави преход към икономика, основана на знанието, чиито най-големи предимства са иновативните продукти и услуги. Научноизследователския сектор е ключов за този преход, но има нужда от важни реформи. Аз съм убеден, че тези реформи ще бъдат проведени успешно и ще доведат до икономически растеж и създаване на нови работни места в страната."

Международният панел за оценка на научно иновационната система в България се състои от научни експерти и представители на държавни институции от Австрия, Полша, Португалия, Испания, Словения,  Германия , Ирландия, Норвегия, Холандия и Великобритания. Стъпките по реализирането на препоръките от извършената оценка на българската научно изследователска система се обсъждат в момента с българското правителство.

Основните препоръки на международния панел за оценка на научно иновационната система в България са:

1. България има историческа възможност да засили икономическия си потенциал като увеличи финансирането за наука и иновации до поне 1% от БВП до 2020 г. Постигането на устойчив ефект от подобно увеличение на разходите изисква важни структурни реформи в  научно иновационната система, за да се увеличат ефективността и качеството й. За целта е необходима координация  и ефективно планиране, както и използването на европейските структурни фондове.

2. Продължителна подкрепа за реформи и инвестиции в наука и иновации, основана на широк политически консенсус в тази сфера; установяване на структуриран,  задълбочен и постоянен диалог с българските научноизследователски среди.

3. Създаване на професионална, независима и устойчива изследователска агенция.

4. Подобряване на процесите на оценяване и финансиране на проектни предложения и привеждането на тези процеси към международните стандарти.

5. Постепенно концентриране на финансирането в полза на институции, които извършват изследователска дейност, така че да се възнагради постигането на високи резултати.

6. Стимулиране на участието на български учени и изследователи в европейски програми.

7. Предприемане на бързи действия за възстановяването на стимулите за изследователска кариера и задържане и привличане на млади таланти от България и чужбина в сферата на науката и иновациите.

8. Стимули за отварянето на българската наука към бизнеса и ускоряване на схемите за подкрепа на публично-частното партньорство.

9. Създаване на условия за развитието на специфични регионални и местни екосистеми за наука и иновации, използвайки опита от София Тех Парк [3].

10. Извършване на оценка от страна на българското правителство на изпълнението на тези препоръки след 3 години.