„Референдумът във Великобритания ни постави пред необходимостта да даваме отговори на въпроси с или без този референдум. Първият, ако не и най-важен е как да имаме ЕС, в който тези, които искат и трябва да се интегрират повече - еврозоната, да могат да го направят, а тези страни, които искат да имат малко по-„хлабави” отношения с ЕС, да могат да останат в него. По този въпрос работата вървеше и преди, но сега се задълбочава". Това коментира еврокомисарят и зам.-председател на Европейската комисия Кристалина Георгиева в „Денят започва” на БНТ1 [3].

"Второто нещо, което ни каза референдумът е, че имаме нова реалност и не сме достатъчно подготвени за нея", посочи еврокомисарят. "Живеем в една нова икономика, която се развива много бързо, където професии се появяват и изчезват, възможности се появяват и изчезват. Младите хора са по-адаптивни, а социалната защита в Европа е такава, каквато беше по време на бавното развитие на икономиката, в миналото. Тя е социална защита. А ни трябва активна защита – нещо като въжета, по които да се изкачим нагоре, да имаме повече възможности. Това е политиката на новите умения, но никак не е лесно да вървим към нея. Има много работа за вършене", посочи тя.

Според нея позитивът от Брекзит е отрезвяването в Европа. Масово хората днес казват - хубав-лош с Европейския съюз е по-добре, отколкото без него. Във Финландия, в Германия, в Дания с 10-12% скочи подкрепата за Европейския съюз.

"Светът е много по-кризисен и ние трябва да сме много по-динамични, да разчупим тези тесни рамки, които сами сме си сложили в ЕС", допълни Георгиева. Днес ние не знаем какво ще стане, когато Великобритания излезе от ЕС и за следващите 2 години и половина ние имаме сигурността на членството – това значи, че имаме време да се подготвим за това какво ще бъде бъдещето.

Правим всичко възможно в рамките на бюджета на ЕС да пренасочим средства към опазване на външните граници, към това да имаме силна агенция, която да ни защитава и да бъде преграда към влизането на наша територия без контрол, каза още еврокомисарят.

„За следващата година планираме да инвестираме в изследване на това как съвместно можем да построим по-добра защита от тероризма и борба с него, за нашата сигурност в Европейския съюз”, обясни тя. „За да има повече пари за сигурност, трябва по-разумно да използваме това, което е в бюджета. Свърши времето, когато комисарите са имали този интересен проблем до 2012 година какво да правят с оставащи половин, един или два милиарда евро, за които не са намерени добри проекти. Това време свърши, днес трябва от всяко евро да получим максимум и даже да го разтегнем така, че да стане 2-5-17 евро”, отбеляза Георгиева.

„Бежанската вълна в този свят, който се тресе от конфликти и природни бедствия, става все по-мощна, тя е като бавно движещо се цунами. Ако не предприемем мерки да помогнем на хората там, където те са, това цунами неизбежно ще ни удари и нас в Европа“, поясни Георгиева.

Цялото предаване може да видите ТУК [3].