С ежемесечния пакет от решения във връзка с нарушения от страна на държавите членки Европейската комисия предприема правни действия срещу държавите, които не изпълняват своите задължения, произтичащи от правото на ЕС. Тези решения обхващат различни сектори и области на политиката на ЕС и имат за цел да осигурят правилното прилагане на правото на ЕС в интерес на гражданите и предприятията. Днес от пресслужбата на Комисията обявиха процедурите за нарушение от месец септември.

Представяме ви процедурите за България:

Цифров единен пазар: Комисията приканва настоятелно 19 държави членки да приведат в изпълнение правилата за намаляване на разходите, което ще спомогне за разгръщане на широколентовия достъп

Европейската комисия поиска от Австрия, Белгия, България, Гърция, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Обединеното кралство, Португалия, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Хърватия и Чешката република да приведат в изпълнение мерките за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи [3] ((Директива 2014/61/ЕС [4]; вж. тук [5] свързано с това съобщение за медиите ). Тези правила имат за цел да се увеличи споделянето и повторното използване на съществуващата физическа инфраструктура в различни сектори (енергетика, транспорт и др.) и биха довели до намаляване с до 30 % на разходите за разгръщане на високоскоростен достъп до интернет.

През март 2016 г. Комисията изпрати официално уведомително писмо до всички държави членки, които към онзи момент не бяха транспонирали разпоредбите на Директивата в националното си законодателство, и няколко от тях уведомиха Комисията, че са изпълнили Директивата изцяло.Правилата за намаляване на разходите подпомагат стратегическите цели за интернет свързаност, които Европейската комисия наскоро предложи (вж. тук [6] съответното съобщение за медиите): до 2025 г. всички основни социално-икономически движещи сили, като училища, университети, научноизследователски центрове, транспортни центрове, всички доставчици на обществени услуги, например болници и администрации, и предприятията, разчитащи на цифровите технологии, следва да имат достъп до интернет с изключително висока скорост, позволяващ на потребителите да изтеглят/качват данни с обем 1 гигабит за една секунда.

Всички европейски домакинства в селски или градски райони следва да имат достъп до интернет връзка, която предлага скорост на изтегляне от най-малко 100 мегабита в секунда, която може да се увеличи до гигабит в секунда, а за всички градски райони, както и за главните пътища и железопътни линии следва да има непрекъснато 5G покритие — пето поколение безжични комуникационни системи. Като междинна цел до 2020 г. 5G следва да се предлага на пазара в поне един голям град във всяка държава от ЕС. Държавите членки трябваше да транспонират Директивата в националното си законодателство до 1 януари 2016 г. Днес Комисията изпраща на останалите 19 държави членки последно предупреждение. В срок от два месеца те трябва да уведомят Комисията за мерките, които са предприели за привеждане на националното си законодателство в съответствие с правото на ЕС. В противен случай Комисията може да реши, в съответствие с правилата на ЕС за установяване на нарушение, да предяви иск пред Съда на ЕС срещу тях и да предложи финансови санкции.

Води: Комисията иска от БЪЛГАРИЯ и СЛОВАКИЯ да се справят със замърсяването на водите, причинено от нитрати

Европейската комисия призовава България и Словакия да спазват законодателството на ЕС в областта на водите, насочено срещу замърсяването с нитрати (Директива 91/676/ЕИО на Съвета [7]). Нитратите имат съществено значение за растежа на растенията и са широко използвани като подобряващи почвата вещества. Прекомерната им концентрация обаче води до сериозно замърсяване на водите и до последици за здравето на хората, икономиката и околната среда.

През март 2013 г. Комисията започна процедура за нарушение срещу българските органи, след като установи редица недостатъци в националната програма за действие във връзка с нитратите, изисквана съгласно разпоредбите на ЕС относно нитратите. Въпреки че след изменението на програмата за действие във връзка с нитратите през юни 2016 г. България вече е решила редица въпроси, страната продължава да не спазва ключови разпоредби, като например разпръскването на подобряващи почвата вещества и прага на използване от 170 kg азот/ha/година на оборски тор.

През ноември 2012 г. Комисията започна процедура за нарушение срещу Словакия, след като установи редица недостатъци в националната програма за действие във връзка с нитратите, изисквана съгласно разпоредбите на ЕС относно нитратите. Въпреки че след приемането на нормативен акт за подобряващите почвата вещества Словакия вече е решила повечето от въпросите, страната все още не е определила достатъчния брой уязвими на нитрати зони и не е гарантирала, че програмата за действие във връзка с нитратите е в съответствие с правото на ЕС. В срок от два месеца България и Словакия трябва да уведомят Комисията за мерките, които са предприели, за да отстранят недостатъците. В противен случай Комисията може да предяви иск пред Съда на ЕС.

Всички процедури може да видите на ТУК [8].