България е една от шестте страни, които през 2014 увеличиха инвестициите в образованието с повече от 5 % в сравнение с 2013 г., по-конкретно с 12%. От друга страна, обаче, общите разходи на сектор „Държавно управление“ за образование продължават да са сред най-ниските. Това са част от изводите на изготвяния от Комисията Обзор на образованието и обучението.

Данните за България може да видите тук. [3]

Европа разчита на ефективни образователни системи, чрез които младите хора да придобият уменията, които са им необходими, за да изградят живота си като граждани и да развият професионална кариера. Училищата, университетите и институтите за професионално образование и обучение са в основата на растежа, създаването на работни места, иновациите и социалното сближаване. В публикувания Обзор на образованието и обучението за 2016 г. [4] (PDF) Европейската комисия анализира актуалната ситуация в Европейския съюз и в националните системи и показва, че държавите членки са изправени пред двойна задача — да осигуряват адекватни финансови инвестиции и да предлагат висококачествено образование за младите хора от всички среди, включително бежанци и мигранти. 

Комисар Тибор Наврачич, отговарящ за образованието, културата, младежта и спорта, заяви: „Образователните системи в Европа могат да играят изключително важна роля, помагайки ни да се справим със сериозни проблеми, като трайната младежка безработица и бавния икономически растеж, както и с новите предизвикателства, например кризата с бежанците. Но образованието ще изпълнява ролята си само ако дава добри резултати. Днес повече от всякога е нужно да гарантираме, че образованието дава възможност на младите хора да станат активни и независими граждани и да намерят задоволителна работа. Въпросът не е само да се осигурят устойчив растеж и иновации. Това е въпрос на справедливост.“

Комисията оказва подкрепа на държавите членки при реформирането и подобряването на образователните им системи посредством сътрудничество по съответната политика, сравнителни проучвания и програми за финансиране, като например „Еразъм +“ [5]. Обзорът е неразделна част от тази работа. Представяйки богат набор от мерки в сферата на образованието, които са били проверени на място, и насърчавайки провеждането на диалог, той помага на държавите членки да направят подобрения в собствените си образователни системи. 

Що се отнася до инвестициите в образованието, най-актуалните данни на обзора (от 2014 г.) показват, че публичните разходи за образование в ЕС са започнали отново да нарастват след три последователни години на спад. На равнището на ЕС публичните инвестиции в образованието са нараствали с 1,1% годишно. Ръст е бил отчетен от около две трети от държавите членки. В шест държави това увеличение е било над 5 % (България, Латвия, Малта, Румъния, Словакия и Унгария). За разлика от тях, десет държави членки са намалили разходите си за образование през 2014 г. спрямо 2013 г. (Австрия, Белгия, Гърция, Естония, Италия, Кипър, Литва, Словения, Финландия и Хърватия).

Същевременно е нужно да се положат повече усилия, за да може образователните системи да станат по-приобщаващи. Образованието е мощен фактор за интеграцията на младите хора от средите на мигрантите. Въпреки това те продължават да се справят по-слабо, отколкото местните жители. През 2015 г. процентът на преждевременно напусналите училище при тях е бил по-висок (19 %), а процентът на лицата с висше образование — по-нисък (36,4 %), отколкото този на местното население (съответно 10,1 % и 39,4 %).

Това показва, че е необходимо държавите членки да удвоят усилията си, особено като се има предвид увеличаването на броя на бежанците и мигрантите, които пристигат в ЕС (1,25 милиона души през 2015 г. в сравнение с 400 000 през 2013 г.). Около 30 % от новопристигналите са на възраст под 18 години, а повечето от тях са под 34 години. Предвид ниската им възраст, образованието представлява изключително мощен инструмент за насърчаване на интеграцията им в обществото.

Както е видно от Обзора на образованието и обучението, няколко държави членки работят по този въпрос. В доклада се подчертават редица мерки, като се започне от значителна бюджетна подкрепа и се стигне до специфични и иновативни мерки за преодоляване на недостига на умения. Така например Австрия е въвела преходни класове в училищата за професионално образование и обучение (ПОО) и в общото образование. В Германия се обсъжда наемането на работа на над 40 000 учители и хиляди социални работници, с което да се спомогне за създаването на близо 300 000 нови места в образователната ѝ система — от образованието и грижите в ранна детска възраст до ПОО. Швеция е извършила реформа на правилата за прием и обучение на новопристигнали ученици, като е въвела система за ранно оценяване на уменията (до два месеца след постъпване в училище). Финландия е увеличила финансовата подкрепа за общините с цел организиране на подготвителни класове. Сред инициативите, предприети във Франция, са плановете за въвеждане на програма „Приемане на родителите в училище за по-успешна интеграция“. Белгия от своя страна е увеличила капацитета на класовете за първоначален прием и броя на преподавателите по езици.

 Контекст

 Изготвеният от Комисията Обзор на образованието и обучението за 2016 г. е петото издание на този годишен доклад, показващ развитието на системите за образование и обучение в Европа чрез обединяването на широк спектър от данни. В доклада се измерва напредъкът в Европа по постигането на водещите цели на „Европа 2020“ в областта на образованието [6] като част от по-широката стратегия на ЕС за растеж и работни места.

В Обзора на образованието и обучението се анализират основните предизвикателства пред европейските образователни системи и се представят стратегическите мерки, благодарение на които тези системи могат да се адаптират по-добре спрямо обществените нужди и нуждите на пазара на труда. Докладът включва сравнение между различните държави, 28 подробни доклада за държавите в ЕС и специален уебсайт с допълнителни данни и информация. Планът за инвестиции за Европа [7], програмата „Еразъм +“ [8], европейските структурни и инвестиционни фондове, в това число Инициативата за младежка заетост [9], както и „Хоризонт 2020“ спомагат за стимулиране на инвестициите и оказват подкрепа по приоритетите на политиката в областта на образованието.