Убедена съм, че стотиците хиляди проекти, подкрепени от кохезионната политика, са онези малки стъпки, които ни водят по големия път към утрешна Европа в съответствие с мечтите на Робер Шуман, каза европейският комисар по регионалната политика Корина Крецу по време на форум "Кохезионната политика на ЕС - ориентация към резултати", съобщава БТА.

Крецу информира, че след няколко седмици ЕК ще обсъди как да премине към нов бюджет на ЕС, който е ориентиран към резултати. Тя благодари на премиера Бойко Борисов за ясно изразената подкрепа за кохезионната политика, станала обект на много нападки през изминалия програмен период. Мисля, че държавите-членки, които са нетни бенефициенти, могат да допринесат за дискусиите и да покажат как практически се получават осезаемите резултати в различни области, допълни еврокомисарят. Тя отбеляза големия напредък на България в усвояването на средства от ЕС.

Крецу цитира данни, според които за периода 2007 - 2013 г. чрез кохезионната политика са вложени над 300 млрд. евро в ЕС, като повечето средства са насочени към по-слабо развити райони, особено в страните, които са се присъединили след 2004 г. Около 1 млн. души са намерили работа през анализирания период, благодарение на кохезионната политика 6 милиона граждани вече имат нови системи за водоснабдяване, 7 милиона - пречиствателни станции или системи за обезвреждане на отпадъци, каза Крецу. Над 250 000 малки и средни предприятия са модернизирали материално-техническите си бази и са инвестирали в иновации, което е база за разширяване и гарантира нови работни места, допълни еврокомисарят.

Вицепремиерът на Словакия, отговарящ за кохезионната политика, Петер Пелегрини заяви, че е необходимо да се говори за подобрения в кохезионната политика за следващия програмен период, а не дали да я има след 2020 г. Той сподели словашкия опит и отбеляза, че без еврофинансирането неговата страна би усетила в много по-голяма степен негативните ефекти от финансовата криза, особено върху пазара на труда, където са били създадени допълнителни 80 000 работни места и се е стигнало до допълнителен растеж. Друг положителен ефект, според Петер Пелегрини, от кохезионната политика е преодоляване на различията между регионите.

Заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев заяви, че кохезионната политика постига една от основните си цели за България - да се преодолеят различията между регионите, и между България и старите държави-членки. Тази политика е под натиск и общата ни задача е да намерим най-добрите аргументи в нейна защита, защото тя гарантира повече Европа, налага повече свързаност и еднакви стандарти във всички страни от ЕС, заяви Дончев.

Той отбеляза, че натискът е факт поне през последните пет години, заради съмнения в някои държави за ползите, които кохезионната политика носи, както и в смисъла на съществуването й. Тази политика обаче създава благоприятни условия за бизнес и дава тласък за развитието на най-слабо развитите райони в ЕС, каза Дончев. Сред нещата, които трябва да се променят в кохезионната политика, според него е да й да се даде силен реформаторски профил, да продължат усилията за опростяване на достъпа до финансирането, електронното управление, въвеждането на "интелигентен контрол".