Съветът по сигурността към Министерския съвет обсъди днес и одобри проекта на закон за противодействие на тероризма. Очаква се законопроектът да бъде разгледан на утрешното заседание на правителството, съобщава правителствената пресслужба.

Целта на законопроекта е да създаде ефективен механизъм за взаимодействие между институциите при прилагане на мерките за превенция и отговор на потенциалните терористични заплахи.

„Очаквам професионалната общност да застане зад закона, защото той регулира действия и отношения в ситуации, които застрашават българските граждани. Само с добре координирани действия можем да противостоим на тероризма, който в последните години стана една от най-големите заплахи в световен мащаб, и създаването на модерна и интегрирана система за сигурност е от първостепенно значение”, коментира вицепремиерът и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова, която е вносител на законопроекта. По думите й, подготвеният закон е още една крачка в тази посока. Целта му е именно да регламентира механизма, който ще позволи ефективното взаимодействие и обмен на информация между специализираните органи, местните власти, чуждестранните партньори и неправителствения сектор за превенция и противодействие на тази заплаха. „В основата на всичко е опазването на човешкия живот. Терористичният акт отнема основно право на човека – правото на живот. Обстоятелството, че на някои хора, които планират такива действия, ще бъдат нарушени права, е несъпоставимо”, посочи Бъчварова.

Законопроектът определя три нива на заплаха от терористичен акт и четири нива на готовност на компетентните органи за противодействие. Предвижда се Министерският съвет да осъществява общо ръководство на дейността по противодействие на тероризма, да приема стратегия и национален план за противодействие на тероризма. Националният контратерористичен център се разполага в ДАНС и предоставя информация на компетентните органи и структури, необходима за предотвратяване и пресичане на заплахи от тероризъм, в непрекъснат денонощен режим. Регламентира се и участието на Въоръжените сили в противодействието на тероризма и в преодоляването на последиците от терористични актове. Определят се функциите на местните органи и структури в този процес.

В отделна глава е регламентирана превантивната дейност. Тя включва анализ и оценка на рисковете, сътрудничеството и обмена на информация с компетентните органи на други държави и организации, изготвяне на планове на различни нива за противодействие на тероризма и т. н. Въвежда се задължение за собствениците и ползвателите на сгради и съоръжения за обществено обслужване от първа-трета категория по ЗУТ, както и училищата и детските градини да разработват и прилагат мерки за противодействие на тероризма. По отношение на лицата, за които има данни, за да се състави обосновано предположение, че са свързани с подготовка на терористичен акт, се прилагат превантивни мерки, отнасящи се до ограничаване на движението им и отнемане на документи. Подробно е описан редът, по който се прилагат превантивните мерки, както и че подлежат на съдебен контрол.

Законопроектът въвежда основни правила за провеждане на антитерористична операция при наличието на данни за конкретна заплаха от или при извършен терористичен акт. В тези случаи е допустимо частично и временно ограничаване на отделни права на гражданите. Допуска се и обявяването на извънредно положение с решение на Народното събрание или с указ на Президента на Република България. Целта е да се даде предимство на спасяването на човешкия живот и здраве.

Законопроектът предвижда също обезщетяване на физическите и юридическите лица при реално причинени имуществени вреди при или по повод извършване на нормативно установените действия за предотвратяване и пресичане на заплаха от тероризъм или за преодоляване на последствията от тероризъм.

Основните принципи, върху които е изграден законопроектът, са спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които България е страна; зачитане и гарантиране правата на човека и основните свободи; приоритет при спасяването на човешкия живот пред останалите дейности; сътрудничество с гражданите и техните организации; откритост и прозрачност при провеждането на политиките за противодействие на тероризма; централизирано управление и контрол на дейностите; своевременен обмен на информация по компетентност; съгласувано провеждане на дейностите за противодействие на тероризма.