Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Петя Ставрева: Колкото по балансирана и справедлива ОСП реализираме, толкова по-голям ще бъде ефектът
четвъртък, 28 Юни, 2012 - 13:30
Секция:
Здравейте! За начало моля да се представите!
Добър ден! Казвам се Петя Ставрева. Председател съм на политическа партия „Обединени земеделци", бивш евродепутат работещ в комисията по земеделие и развитие на селски райони в периода 2007 - 2009 година.
Какви са основните поуки от миналото на ОСП?
Основните поуки са, че, когато подкрепяме солидарно фермерите в Общността, получаваме добри резултати. Имам предвид европейската подкрепа за земеделието и развитието на селските райони означава качествени и достъпни цени на земеделската продукция. И ефективно противодействие на пагубните процеси на обезлюдяване на най-малките населени места. Друга, основна поука е, че когато имаме адекватна европейска подкрепа, земеделието в Европа се развива с бързи темпове и че когато към специфични сектори приложим специфична помощ тези сектори преживяват и трудните моменти, и фермерите в Общността получават необходимата подкрепа. За мен е изключително важно поуките от общата селскостопанска политика, която навърши вече 50 години, да бъдат отчетени, когато се формулират текстовете, които ще залегнат в документите в бъдещата ОСП.
Според вас готова ли е ОСП за бъдещето?
ОСП е богат политика. В нея има различни компоненти. Аз смятам, че бъдещето е едно голямо предизвикателство пред всички политики на Общността. Но ОСП касае не само земеделските производители, а касае всички европейски граждани, защото от подкрепата за европейското земеделие зависят цените и качеството на храните, които ние, европейските потребители, слагаме три пъти на ден на масата. Дали е готова, това ще кажат европейските фермери, когато тя започне да се прилага. Но колкото по балансирана и справедлива ОСП реализираме, толкова по-голям ще бъде ефекта от нея и ползите.
Какви са предизвикателствата, които стоят пред тази политика?
Предизвикателствата са ОСП да отговори на нуждите на производителите и потребителите, да отговори на новите предизвикателства, свързани с климатичните промени, глобалното затопляне, необходимостта от по-ефективна и адекватна подкрепа на младите фермери, подкрепа на местните общности. Смятам, че ОСП трябва да бъде по-гъвкава, по-справедлива и да насочва финансовия ресурс към максимално широк кръг граждани. Друго голямо предизвикателство е опростяването на процедурите за достъп, намаляване на бюрокрацията. Неща, които са сериозен бич по отношение на усвояването на европейските пари. И, безспорно, ако говорим за България и предизвикателствата пред нас по отношение на бъдещата ОСП, хората, които преговарят и отстояват българската позиция, трябва с разумни аргументи да предложат решения и в бъдещите програми да залегнат критерии, които да отговарят на нуждите и възможностите на родните производители.
Каква специфична роля играе ОСП във вашата конкретна област?
Аз съм председател на една земеделска организация и за нас земеделието и подкрепата на земеделския сектор са изключителен приоритет. ОСП дава възможност за развитие на аграрни сектор, за спиране, или по-скоро, ограничаване на пагубните последици от процеса, свързан с обезлюдяване на селските райони. Смятам, че това е една фундаментална политика на ЕС и от нейното адекватно, бързо и навременно прилагане в България до голяма степен зависи и бъдещето на европейското земеделие. При условие, че липсват достатъчно средства от националния бюджет, които да бъдат инвестирани като подкрепа в българския агросектор, европейските пари често са единствените сигурни средства на които разчитат българските фермери.
С какви впечатления сте от споделеното на конференцията ОСП: минало и бъдеще?
Смятам, че това е изключително ценна конференция. Форум, на който имаме възможност да чуем гледните точки на експерти, на представители на национални институции, браншови организации от 4 държави-членки. Дискусиите, предложенията са изключително полезни по отношение на разумните идеи, които ще бъдат излъчени от този форум. Смятам, че когато обединяваме усилията и намираме общи приоритети, това е разумният начин да дадем предложения, които да отговарят на нуждите и възможностите на фермерите от различните държави и да се преборим за една по-справедлива, по-отговорна и по-ефективна ОСП. Когато обединяваме усилия стигаме до по-добри и разумни решения.
Двудневният форум се провежда в рамките на проект „ОСП: Завръщане в бъдещето", обхващащ четири държави-членки на ЕС - България, Естония, Малта и Португалия. Проектът се осъществява във връзка с отбелязване на 50-годишнината от Общата селскостопанска политика на ЕС и е съфинансиран от Главна дирекция „Земеделие и развитие на селските райони" на ЕК.В конференцията се включиха над 120 експерти в областта на селското стопанство - представители на министерствата, на браншови и неправителствени организации, журналисти, преподаватели и младежи, обучаващи се в профилирани селскостопански гимназии. Близо 30 представители на Малта, Португалия и Естония участваха в различните тематични панели и дискусионни сесии.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
